Обикновен гений полностью

— Виждам, че сте запален почитател на най-голямата разузнавателна централа в страната — посочи надписа Шон.

— Че как иначе? — сви рамене Саут. — Държавата отне бащините ни къщи и ни изрита на улицата.

— Сторили са го военните, а не ЦРУ — поправи го Шон.

— Военните, флотът, ЦРУ — все тая. За мен всички те са представители на Империята на злото.

— Прочетох статиите ви за Кемп Пиъри — смени темата Шон.

— Не сте имали кой знае какъв избор, нали? — отбеляза Саут, смачка цигарата си в пепелника и веднага запали нова. Мишел прогони с ръка облаците тютюнев дим над главата си.

— В Магрудър ли сте живели? — стрелна го с поглед тя. — Предположих, че е така заради името на вестника ви.

— Да — кимна домакинът. — На днешната територия на Кемп Пиъри имаше две населени места: Биглърс Мил и Магрудър, където съм роден. Сега те съществуват единствено в списъка на изчезналите градове от официалния регистър на Вирджиния.

— И такава статистика ли има? — вдигна вежди Шон.

Вместо отговор Фрийман посочи продълговат лист, прикрепен към дъската за съобщения.

— Убедете се сами. Там са записани всички окръзи, градове и села, които са се слели с други населени места, били са преименувани или като Магрудър са били присвоени от проклетото правителство.

Шон се приближи към дъската и хвърли един поглед на списъка.

— От статиите ви става ясно, че къщите все още са там, всъщност дори цели квартали.

— Не мога да се закълна — въздъхна възрастният мъж. — Нали разбирате, че там не допускат такива като мен. Но хората, които са били на това място, твърдят, че повечето от къщите са непокътнати. Включително тази, в която съм се родил и отраснал. Ето защо кръстих вестника „Магрудър Газет“. Моят начин да поддържам илюзията, че градчето все още е живо.

— Всички са правили жертви по време на войната — отбеляза Шон.

— Нямам нищо против саможертвите, стига да се правят от всички.

— Какво искате да кажете?

— Навремето в Магрудър са живели главно работници от така наречената афроамериканска общност. Тогава ги наричали цветнокожи. Не съм виждал флотът да прочиства някой от богатите квартали в околността, населени с бели. Никой от тях не беше прогонен. Все старата история: изритай бедните чернокожи, защото на никого не му пука за тях.

— Разбирам проблема, Саут — меко промълви Шон. — Наистина го разбирам. Но ние дойдохме, за да поговорим за Кемп Пиъри и историята на региона.

— Това го чух от телефонното ви съобщение, но не разбрах защо.

— Ние сме частни детективи. Нае ни управата на Бабидж Таун, за да разследваме смъртта на Мънк Тюринг.

— Аха, онзи, когото откриха мъртъв в забранената зона. Написах материал за инцидента. Още не съм го публикувал, защото изчаквам резултатите. — Той ги изгледа с подозрение. — Значи работите за Бабидж Таун, а? Какво ще кажете за една малка сделка? Аз ще ви разкажа за „Фермата“, а вие ще ме осветлите за това, което се случва в селището на гениите.

— Страхувам се, че няма как да стане, Саут — поклати глава Шон. — Подписали сме декларация за конфиденциалност.

— Е, може пък и аз да съм подписал нещо подобно.

— Задачата ни е да открием истината за смъртта на Мънк Тюринг — обади се Мишел.

— Ами онзи, другият, който уж се удавил във ваната? — изгледа ги скептично Саут. — И той е действал сам, също като Ли Харви Осуалд и Джеймс Ърл Рей, нали? На това аз му казвам едната ръчичка трие другата. Значи вие не можете да говорите, аз също. Вратата е ей там. Сбогом.

— Ако открием истината за Мънк Тюринг, на онези от Кем Пиъри няма да им бъде много приятно — подхвърли Мишел, без да мръдне от мястото си. — И може би ще бъдат доста притеснени.

Изражението на Саут моментално се промени, в очите му проблесна интерес и той омекна.

— Нима допускате, че…

— Всичко е възможно — бързо го прекъсна тя. — Все пак Мънк Тюринг е бил намерен там мъртъв.

— Но централните медии единодушно обявиха случая за самоубийство — поклати глава чернокожият дългуч. — Също като още няколко загадъчни случая в околността през последните години. От друга страна, всички блогъри в интернет твърдят, че става въпрос за заговор на военнопромишления комплекс. На кого да вярва човек?

— С ваша помощ може би ще открием истината — предположи Шон.

Саут загаси цигарата, взе един вестник от бюрото и се престори, че чете.

— Какво искате да знаете? — попита иззад него той.

— Всичко, което ви е известно за Кемп Пиъри. Но повече ме интересува сегашното състояние на нещата.

— Сегашното ли? — стрелна го иззад вестника Саут.

— Да, включително въздушният трафик.

— Значи сте забелязали самолетите, които кацат? Предполагам, че от Бабидж Таун те се виждат съвсем ясно, защото кацат непосредствено отвъд реката. Прав ли съм?

— Да, но почти не ги виждаме, защото кацат след полунощ, и то със загасени светлини.

— Знам — кимна домакинът.

— Виждали ли сте ги? — погледна го с интерес Мишел.