Обикновен гений полностью

— Ако имах, щях да ги използвам. Събирам откъслечна информация, най-често от обикновени работници. Няма кой да ми даде списъка с пътниците на някой от големите самолети, ако това имате предвид. — Пръстът му се плъзна по картата. — Тук почти непрекъснато тренират паравоенни формирования. Да не им попадаш пред очите. Предполагам, че ги учат как да извиват вратове и да трошат гръбнаци. Или да убиват от името на правителството. ЦРУ може да ви убие по-добре от всеки друг. Извършват симулации на специални мисии по всички точки на света. Разполагат дори с метеорологични балони. С тях променят времето както си пожелаят — дъжд, сняг, всичко. Огромни машини за изкуствен вятър, други за жега. Поне така съм чувал.

— Това се прави с цел симулация на сражение в пустинята — обади се Мишел. — Като например в Афганистан.

Двамата с Шон останаха още няколко минути в компанията на Саут Фрийман, след което се сбогуваха с обещанието да го държат в течение. Той от своя страна обеща да ги запознае с всичко по-интересно, което научи.

— Кой знае, може пък да успея да си върна бащината къща — подхвърли на сбогуване Саут. — Би било страхотно, а?

Мобилният телефон на Шон иззвъня в момента, в който се качваха в джипа на Мишел.

— Кинг — натисна копчето той, послуша малко с вкаменено от изненада лице и извика: — По дяволите!

— Още някой ли е умрял? — погледна го Мишел.

— Да. А двама мъртъвци са още по-мъртви.

— Какво искаш да кажеш?

— Обади се шериф Хейс. Моргата току-що е хвръкнала във въздуха.

— Изтичане на газ — обясни шериф Хейс, втренчил мрачен поглед в овъглените останки на временната морга. Два офиса също бяха обгорени.

— Обичайното обяснение на причините — каза Мишел.

— Съдебният лекар е загинал, така ли? — попита Шон.

— Да. Работел е върху останките на Райвест. По ирония на съдбата от него не е останало нищо, годно за аутопсия.

— А труповете на Райвест и Мънк?

— Същата работа. Само кости и пепел.

— Не мислиш ли, че това е твърде удобно за някого?

— Аз казах ли ви да не ми се пречкате? — чу се заплашителен глас зад тях и тримата едновременно се обърнаха.

Специален агент Вентрис крачеше гневно към тях. Спря на сантиметри от Шон и извика:

— Проблеми със слуха ли имаш, или искаш да прекараш известно време в затвора?

— Той работи с мен, агент Вентрис — намеси се Хейс.

— Не ми пука, дори да работиш с Всевишния! Казах ти да не ми се пречкаш!

— Тук съм по молба на шериф Хейс — отговори с равен глас Шон. — А вас ще помоля да ми обясните защо ФБР има юрисдикция над разследването на един инцидент, който изобщо не е свързан с федерални въпроси или лица!

Вентрис го изгледа така, сякаш се готвеше да го удари, и Мишел побърза да застане между тях.

— Вижте какво, агент Вентрис — спокойно го погледна тя. — Ние с Шон също сме работили за федералното правителство. Лен Райвест беше основният ни контакт тук, преди да умре. Шон откри трупа и няма нищо чудно, че искаме да бъдем информирани по въпроса. Затова ни плащат. Но по никакъв начин няма да се намесим във федералното разследване. Познаваме добре правилата и ще ги спазваме. Единствената ни цел е да разкрием истината, също като вас.

Изявлението й отне малко от парата на Вентрис и той отстъпи назад.

— Шон, може би не е зле да запознаеш агент Вентрис с хипотезата си относно Райвест — предложи Хейс.

— Не искам да смятат, че се намесвам — мрачно поклати глава Шон.

— Хайде, говори! — сопна се Вентрис.

Шон неохотно разказа за липсата на кърпи и хавлии в банята, за изчезналата вакуум помпа за отпушване на канали, за догадките си относно начина, по който е бил убит Райвест.

— Помолихме патолога да потърси някакви следи по тялото, които биха потвърдили подобна теория — заключи той.

Вентрис помълча известно време, забил очи в асфалта.

— Всъщност и аз забелязах липсата на кърпи — каза той накрая. — Но не знаех, че в банята е имало вакуум помпа с дръжка.

— Значи и вие сте подозирали убийство? — поинтересува се Мишел.

— Винаги подозирам убийство — отвърна Вентрис. — Всеки момент тук ще дойде екип, който ще огледа всичко. Но газопроводът е стар и може да е било случайност.

— Може, но не е. А интересът ви към смъртта на Райвест се дължи на предположението, че тя е свързана с тази на Мънк Тюринг, която е настъпила на федерална територия, нали така? — подхвърли Шон.

— В такъв случай не е ли по-добре да обединим усилията си? — добави Мишел.

— Изключено! — отсече Вентрис. — Нямам нищо против желанието ви да споделите информацията си с мен, но улицата си остава еднопосочна! В Бюрото се придържаме към точно определен стил на работа.

— Който не изключва сътрудничество с местната полиция, нали? — засече го Шон.

— Представител на която съм аз — добави Хейс.

— Ти да, но не и те! — яростно го сряза Вентрис и заби тежък поглед в лицата на Шон и Мишел.

— Нали най-важното е да заловим престъпниците? — невинно попита Мишел.

— Най-важното е аз да ги заловя! — отсече Вентрис.

— Добре, нека улесним нещата — обади се Шон, едва прикривайки яда си. — Ще направим състезание. Който ги открие пръв, той ще обере лаврите. Но да знаете, че няма да се дадем лесно!