Той се отдалечи бързо.
Вентрис го проследи с поглед и се обърна към шерифа.
— Имай предвид, че ако започне да ми създава трудности, ти също ще го отнесеш, Хейс!
— Върша си работата! — сопна се шерифът. — Или поне се опитвам.
Вентрис забеляза усмивката на Мишел.
— Какво си ме зяпнала, госпожичке?
— Не е ли по-добре да обсъдим още веднъж предложението ми за сътрудничество? — отвърна с въпрос тя. — Имай предвид, че когато ние решим случая, ще изглеждаш като пълен идиот!
— Мога да те арестувам за обида! — кресна след нея Вентрис.
— Не можеш! — завъртя се на пети тя. — Чувал ли си за свободата на словото? Желая ти приятен ден!
Минута по-късно Хейс се присъедини към тях при джипа на Мишел.
— Страхотно, няма що — унило каза той. — След като вбесихме ЦРУ, успяхме да сторим същото и с ФБР! Кой е следващият в списъка? Може би Агенцията за борба с наркотиците?
— А защо не Белият дом? — озъби се Шон.
— Ако приемем, че моргата е била взривена умишлено, стигаме до въпроса защо — намеси се Мишел.
— Отговорът изглежда очевиден — каза Шон. — В двата трупа е имало нещо, което щеше да ни насочи по вярната следа. И патологът несъмнено е щял да го открие.
— Да не забравяме, че аутопсията на Мънк вече беше приключила — напомни Хейс. — От което следва, че заключенията на патолога не са били интересни за извършителите.
— Точно така — кимна Шон. — Докато изгарянето на Райвест ни поставя пред свършен факт и вече няма как да потвърдим или отхвърлим догадките относно смъртта му.
— Знаем ли дали патологът е извършил частична или цялостна аутопсия на Райвест? — изгледа ги последователно Мишел.
— Нямаме информация, дори да го е сторил — въздъхна Хейс. — Аз го помолих да ми позвъни в момента, в който открие нещо, но той не се обади.
— Все пак можем да тръгнем по една следа, която е неизвестна на Вентрис — убедено тръсна глава Шон.
— Коя е тя? — погледна го Мишел.
— Валъри Месълайн.
— Боже мили! — простена Хейс. — Страхувах се, че ще кажеш точно това!
Хорейшо Барнс стисна ръчичката на Виджи под неспокойния поглед на Алиша Чадуик. Намираха се в малката всекидневна на къщата, в която той беше отседнал.
Без да чака обичайните първоначални любезности, Виджи скочи на крака и седна пред малкото пиано в дъното. Хорейшо бавно се приближи към нея, изчака встъпителната мелодия и попита:
— Може ли да се включа?
Момичето кимна. Той седна на пейката и ловко се присъедини към нея. Свириха на четири ръце в продължение на пет-шест минути, след което Виджи рязко прекъсна и обяви:
— Свърших.
Хорейшо я изчака да седне на мястото си и се настани срещу нея.
— Ти си превъзходна пианистка — с уважение промърмори той. — А чух, че и с математиката те бива.
— Числата са забавни — отвърна Виджи. — Харесвам ги, защото, когато събираш едни и същи числа, винаги получаваш едни и същи отговори. Не са много нещата, които го правят.
— Искаш да кажеш, че животът е непредвидим, а? Съгласен съм, че е точно така. Значи числата ти се струват безопасни?
Виджи кимна и разсеяно се огледа, а Хорейшо продължаваше да я наблюдава. В неговата област езикът на тялото беше точно толкова важен, колкото и вербалната комуникация. Зададе й няколко общи въпроса за живота й в Бабидж Таун, старателно отбягвайки да споменава името на Мънк Тюринг. Но следващите думи на Виджи разбиха на пух и прах стратегията му.
— Знаеш ли, че Мънк умря? — попита тя, а после, без да чака отговор, добави: — Той ми беше баща. — Каза го без всякакво вълнение, а Алиша не можа да удържи въздишката си.
— Чух и безкрайно съжалявам — изрази съчувствие Хорейшо. — Сигурно много си го обичала.
Виджи кимна, взе си една ябълка от купата на масата и я захапа.
— А майка ти къде е?
Виджи спря да дъвче и тръсна глава.
— Аз нямам майка.
— Всички имаме майки. Искаш да кажеш, че твоята е мъртва, така ли?
— Искам да кажа, че нямам майка — сви рамене детето. — Ако имах, Мънк щеше да ми каже.
Хорейшо стрелна Алиша, която следеше диалога с нарастващо безпокойство.
— Значи не помниш нищо за нея? — продължи разпита той.
— За кого?
— За майка си.
— Ти май не чуваш какво ти казвам. Аз нямам майка!
— Добре, разбрах. Какво обичаше да правиш с баща си? Той също е харесвал числата, нали? Може би заедно сте играли на някакви игри с тях?
Виджи преглътна хапката си и кимна.
— Непрекъснато го правехме. Той казваше, че съм по-умна от него. Знаеш ли, че беше специалист по квантова физика?
— Коефициентът ми на интелигентност не ми позволява да навлизам в подобни области — усмихна се Хорейшо.
— А пък аз я разбирах. Разбирам много неща, за които другите хора изобщо не подозират.
Хорейшо отново погледна към Алиша, която окуражително му кимна.
— Значи хората си мислят, че нищо не разбираш, така ли?
— Аз съм дете — пропя Виджи. — Дете, дете, дете… Поне те така си мислят.
— Обзалагам се, че Мънк е имал по-друго мнение за теб.
— Мънк се отнасяше с мен по специален начин.
— Как по-точно?
— Доверяваше ми се.
