— Трябва да отидем на сцената. Трябва да заемеш мястото си. — Гледаше коленичещият мъж, всички мъже, внимателно. Той ме съпроводи около тяхната група и всички очи ме следяха сякаш бях ранена газела.
Другите три жени вече бяха на място, стоейки сега зад сега затъмненият бял екран. Бяха свалили няколко дрехи. Кикотещата се блондинка бе само по светло син сутиен и прашки, все още смееща се. Испанката бе свалила полата си и носеше пурпурни бикини които си съвпадаха с пурпурната блуза която все още носеше. беше задържала съвпадащите пурпурни обувки на високи токчета. Тя и блондинката се облягаха една на друга, смееха се. Рамона не се смееше. Стоеше тиха, неподвижна.
Гласа на жреца дойде зад мен.
— Разсъблечи се за нашата публика. — гласът му беше тих, но Рамона грабна долната част на блузата си и я издърпа. Сутиенът х беше обикновен, бял и прост, съмнявах се че бе планирала някой да я види в него тази вечер. Остави блузата си да падне на пода. Ръцете й отидоха към копчето на панталоните й. Дръпнах се от цезар и грабнах ръцете на Рамона.
— Недей.
Ръцете й се отпуснаха в моите, сякаш тази малка намеса бе прекъснала заклинанието, но тя не ме погледна. Не виждаше какво има пред нея, просто вътрешен пейзаж, които аз не можех да видя.
Вдигнах блузата й и поставих ръцете й над нея. Тя я хвана автоматично и покри по-голямата част от себе си.
Цезар хвана ръката ми.
— Сцената се просветлява. Няма време. — Екрана започна леко да свети.
— Не можеш да си единствената облечена — каза той. Опита се да свали якето от раменете ми и извади на показ презраменият кобур.
— Ще изплашим публиката — отвърнах.
Екрана бе до коленете ни. Той грабна предната част от ризата ми, извади я от панталоните, излагайки на показ корема ми. падна на колене и ближеше стомаха ми когато екрана беше напълно вдигнат. Опитах се да грабна шепа коса и да го дръпна, но косата не беше достатъчно, за да се грабне. Косата му беше много по-мека от колкото изглеждаше, много по-мека от моята коса, ако се отреже толкова късо. Зъбите му захапаха леко кожата ми и поставих ръката си под брадичката му, вдигайки лицето му, така че или да трябва да ме пусне или да ухапе по-силно. Пусна ме, остави ме да вдигна лицето му да гледа към мен. Имаше поглед в очите му, който не можех да разчета, но бе нещо по-голямо и сложно от това, което виждаш в очите на непознат. Тази вечер не се нуждаех от нищо сложно.
Беше на крака с движение толкова течно и грациозно, че знаех, че Едуард ще разбере какво е, не човек. Отиде при тази с всичката коса, давайки й целувка дълбока до сливиците, докато я ескортираше до ръба на сцената. Тогава я завъртя като с танцово движение и един ягуар бе там, за да я ескортира с ръцете й пълни с дрехи до масата й. Следващата бе блондинката. Тя го целуна, прокарвайки светлите си нокти надолу по-гърба му. Подскочи леко и уви краката си около кръстът му, принуждавайки ги да я държи или да падне. Целувката беше дълга, но тя я контролираше. Цезар отиде с нея до ръба на сцената все още прилепила се към тялото му като лимпет (лимпет — вид мида която се залепва за скалите)
Ягуарът я отлепи от тялото му, по един светъл крайник на момент, докато не я понесоха на ръце над главите си докато се бореше и накрая кротна, смееше се докато я носеха към масата й.
Рамона изглежда се събуди. Тя запримигва наоколо сякаш се събужда и не е сигурна къде мисли че е. Погледна надолу към блузата си и изкрещя. Цезар се опита да й помогне да си сложи блузата и тя го шамароса. Отидох при нея, опитах се да й помогна, но тя изглеждаше уплашена от мен, сякаш в паниката си включи всички ни.
Един ягуар се опита да й помогне да слезе от сцената, но тя падна опитвайки се да му попречи да я докосне. Накрая мъж от нейната маса дойде и я ескортира далеч от светлините на прожекторите.
Плачеше и говореше тихо на испански, докато той я водеше към масата. Трябваше да говоря с някого за нея. Не можех да напусна града без да знам, че този трик с ума не е перманентен. Ако бе вампир, който я бе повикал така, щеше да може да я повика, по което време пожелае, всяка нощ и тя щеше да му отговори. Нямаше да има избор.
Цезар застана пред мен. Вдигна ръката ми, помислих си, за да я целуне, но бе ръката която порязах, за да докажа че няма да се излекувам. Не че някого го интересуваше. Цезар вдигна ръката ми и погледна малката рана на върха на пръстът ми. Беше малък прорез и не кървеше много, но не се и лекуваше. Ако бях ликантроп, щеше да се е затворила и излекувала до сега.
Той ме погледна над все още кървящият пръст.
— Какво си ти? — прошепна.
— Дълга история — прошепнах в отговор.
Целуна ръката, като майка одраскало се дете, тогава плъзна целият ми пръстът в устата си. Дръпна се бавно. Свежа кръв се бе появила на върха на пръстът ми. Близна я с език, завърташе капката кръв в устата си. наведе се сякаш да ме целуне, но поклатих глава и тръгнах към стълбите които щяха да ме свалят от сцената и заведат далеч от него.
