Той наведе лице към мен, все още обгръщайки лицето ми с ръцете ми. Сложих ръцете си върху неговите, сякаш щях да го държа. Силата се изливаше през устата му, докато той се носеше над устните ми. Силата премина през тялото ми и се изля от полу отворените ми устни като горещ вятър. Устните ни се срещнаха и силата се разля през двама ни, като докосване на две големи котки, търкащи козините си една в друга. Топлината прерасна в горещина, докато почти болеше да стоя докосвайки устните му, сякаш всяка секунда плътта ни щеше да ни изгори един друг, преминавайки през кожата, мускулите, костите, докато не паднем в центъра един на друг, като разтопен метал, преминаващ през слоеве коприна.
Енергията стана сексуална, както обикновено става… при мен. Засрамващо но истина. Отдръпнахме се от целувката по едно и също време, примигвайки един на друг като сомнамбули събудили се прекалено рано. Той се изсмя нервно и се наведе към мен, сякаш да ме целуне отново, но сложих ръка на гърдите му и го задържах далеч. Можех да усетя сърцето му да бие срещу дланта ми. Внезапно можех да почувствам надигащата се кръв в тялото му. Очите ми бяха привлечени към пулса на вратът му, гледах бързото издигане и падане от едната страна на вратът му сякаш бе някакъв вид скъпоценен камък, нещо което да гледаш докато блести и свети под светлината. Устата ми внезапно бе суха и не заради секс. В действителност пристъпих към него, притискайки тялото си към неговото, лицето ми близо до вратът му и този подскачащ живот. Исках да се наведа още към меката кожа, да вкарам зъбите си в плътта му и да вкуся това което беше отдолу. Знаех че не е мое знанието, че неговата кръв щеше да е по-топла от човешката. Не топла, а човешка, горещо втурване на живот да стопли студена кожа.
Трябваше да затворя очи, обърна глава и отстъпя с ръце пред очите си. Нямах директна връзка с някои от мъжете ми, но държах силите им в себе си. Изгарящата топлина на Ричард и студеният глад на Жан-Клод. С един сърдечен удар исках да се нахраня от Цезар. И това когато бях прекъснала пътя на белезите, бях ги закопала, оковала, заключила със всичко което имам. Когато белезите бяха отворени между трима ни, желанията които преминаваха през мен, мислите които мислех, бяха прекалено ужасяващи или просто прекалено чужди. Не за пръв път се чудих какво парче от мен те имаха в себе си. Какво тъмно желание или странен подтик съм оставила— Ако въобще говоря с някой от тях отново, може би ще попитам, или отново, може би няма.
Усетих някой да се приближава. Поклатих глава.
— Не ме докосвай.
— Нека да отидем зад сцената, където мога да се извиня — беше гласът на жреца.
Свалих ръцете си и го открих стоящ до мен. Протегна ръката си към мен. Не го докоснах.
— Няма да те нараним. — Положих лявата си длан в неговата и кожата му бе спокойна, нямаше нищо освен човешка топлина. Поведе ме към арената, която бе от далечното ляво на сцената. Цезар вече беше там с другите три жени. Ягуарите бяха там като охранители и изглежда това бе накарало двете блондинки да станат смели отново и докосваха Цезар, докато той целуваше Рамона, а тя му отвръщаше с ентусиазъм.
Жреца ме поведе към тях и аз се отдръпнах. Прошепнах:
— Не мога. — Имах предвид, че не мога да докосна Цезар толкова скоро. Не се доверявах на себе си и не исках да го кажа на глас. Не ми бе и нужно. Жреца изглежда разбра.
Наведе се близо.
— Моля, просто стои близо до тях. Никой няма да те докосне. — Не знам, защо му повярвах, но го направих. Стоях близо до мини оргията, опитвайки се да не изглеждам толкова неудобно колкото се чувствах. Тогава огромен бял екран дойде от небето и преди да отиде на мястото си, жреца ме издърпа на една страна. Жена с моята височина и с коса дълга колкото моята се появи и отиде към мини оргията. Гледах я как се присъединява към групата, а ягуар издърпа русата настрани. Жена, която приличаше на русата дойде и зае нейното место. Смениха всички, дори и Цезар с актьори, които направиха сянкова оргия срещу белият екран. Актрисите си приличаха със всички избрани жени, най-малко за играта със сенките. Което бе и това което Далас имаше предвид, за това че се нуждаят от някого с моята височина и дължина на косата да завърши булките.
Актьорите всъщност не правеха нищо, но от страна на публиката сигурно изглеждаше като нещо много повече. Дрехи изхвърчаха и жените бяха без горнища, чудех се дали сенките изглеждат толкова без горнища както и истинското нещо.
Жреца ме издърпа докато не стояхме в малкото място с пердето. Говореше ниско но внимателно, така че предположих че можем да говорим без да бъдем чути на сцената.
— Никога нямаше да те изберем, ако мислехме, че си нещо повече от човешко същество. Нашите най-дълбоки извинениея.
Свих рамене.
— Нищо лошо не е станало.
Погледна ме и в тежестта на погледа му имаше знание, което не можех да излъжа.
— Ти си изплашена от това, което лежи в теб и не си го приела.
Това бе самата истина.
— Не, не съм го приела.
