— Виновникът беше открит — обясни дьо Краон. — Оказа се тамплиер с висок ранг от тяхната ложа в Париж. Агентите на моя господар са го арестували. Той е направил пълни признания след кратко пребиваване в тъмницата на Лувъра.
— И? — попита Корбет.
— Очевидно някои високопоставени тамплиери смятат, че прогонването им от Светите земи е станало по вина на западните крале, императора на Свещената Римска империя и дори самия папа, но главно на Филип Френски и Едуард Английски.
Корбет приближи до него.
— И ти носиш предупреждение?
— Да, сър Хю, нося предупреждение. Англия и Франция са на път да подпишат договор за траен мир. Той ще бъде скрепен от брак между двете династии. Вярно, нашите страни са имали някои разногласия в миналото, но сега ги грози обща опасност, която би могла да разруши този мир.
— Какво друго е признал сержантът? — попита Едуард.
Дьо Краон извади от ръкава си един свитък и го подаде на Корбет.
— Вижте сами!
Корбет разви пергамента и го прочете; докато правеше това, той си помисли, че подозренията му спрямо дьо Краон поне в този случай са били неоснователни.
— Какво пише? — поинтересува се кралят, докато сядаше на една пейка.
Корбет огледа ръкописа и го отнесе до прозореца на светло.
— Това са признания — обясни той. — На сержанта от ордена на тамплиерите в Париж. Той признава, че се е опитал да убие краля в Булонския лес. Очевидно е изпълнявал заповеди на свой събрат с по-висок ранг, известен му единствено като „Стрелеца“.
— Инквизиторите на Филип IV ли измъкнаха това от него? — попита Едуард.
— Не — каза Корбет, като вдигна поглед. — Не кралските инквизитори. — Сетне видя доволната усмивка, която се разля по лицето на дьо Краон. — Не някой друг, а лично Великият инквизитор.
— А знаете — намеси се дьо Краон, — че Светата инквизиция зачита само своите закони.
— Очевидно — продължи Корбет, като оглеждаше внимателно ръкописа, — у тамплиера са били намерени някои предмети: пентаграм, рисунка на обърнат кръст и други помагала за черна магия. — Той вдигна поглед. — Именно затова Великият инквизитор е поел нещата в свои ръце. Сержантът твърдял, че той и другият тамплиер са участвали в магьосническо сборище, сатанински дела и култове към демони и някаква отрязана глава.
Корбет погледна най-долната част от ръкописа, където стояха кървавочервеният печат на Светата инквизиция и саморъчните подписи на Великия инквизитор и двамата му свидетели.
— Значи — каза Едуард, като се наведе напред, — работата е сериозна.
Дьо Краон кимна отсечено.
— Моят господар вече писа на папа Бонифаций, за да изиска разследване на ордена. — Той се изправи и падна на коляно пред краля. — Но аз ще уведомя господаря си за щастливото ти избавление. Както и — прибави лукаво пратеникът, поглеждайки Корбет с ъгълчето на окото си, — за свещената ти клетва да тръгнеш на кръстоносен поход.
— Към който — обади се Корбет — моят господар ще призове да се присъединят и другите владетели на Запада.
Дьо Краон стана и се поклони на Корбет.
— Филип Френски не ще се поколебае. Той е готов да пролее кръвта си, както направи дядо му, за да върне владенията Божии.
После, без повече реверанси, дьо Краон напусна стаята така бързо, както и бе влязъл.
— На дьо Краон трябва да му е било трудно — отбеляза Корбет, като преди това отиде до вратата, за да се увери, че е затворена, — за пръв път в живота си да каже истината.
— Иди във Фрамлингъм — нареди му Едуард. — Настани се там. Кажи на Великия магистър, че ако някой тамплиер излезе извън границите на това имение, ще бъде арестуван по подозрение в държавна измяна!
Ранулф и Малтоут се разхленчиха, задето им бяха прекъснали играта на зарове с кралските стрелци. Воплите им станаха още по-шумни, когато Корбет им каза накъде са се запътили.
— Стига сте мрънкали — нареди им техният господар. — Първо, е само въпрос на време, докато стрелците се усетят, че сте ги мамили. Второ, Ранулф, известен период на въздържание от преследването на дами ще се отрази много добре на душата ти.
Докато яздеха из улиците на Йорк, не си направи труда нито веднъж да се обърне назад, макар да знаеше, че в момента Ранулф се чумери и мърмори под нос за своя господар „Кисела физиономия“ и неговите постъпки, с които винаги убива радостта на околните. Малтоут бързо се примири. За него най-важно бе да е с конете и да знае какво сеят едрите земевладелци. Затова остави Ранулф да си мърмори, а сам се зае с проклетия товарен кон, който бе крайно недоволен, че го измъкват от удобната конюшня и го водят през шумните, прашни йоркски улици.
Ранулф, който вече бе опознал добре града, скоро изравни коня си с този на Корбет.
— Господарю, не трябва ли да вървим в обратната посока? Фрамлингъм се намира зад Ботъм Бар, северно от града.
Корбет се поспря, точно преди да навлязат в Кланиците, големия пазар за месо на Йорк.
— Имаме работа при някой си Хюбърт Сийгрейв, винар на краля и горд притежател на хана „Зелената мантия“ при Копъргейт. Трябва да занесем подарък на Великия магистър на тамплиерския орден.
