Сега, когато дишането на останалите се поуспокоява, Марк дочува тихи звуци, идващи зад гърба на техния водач. Това е ропот на тълпа, на хора, които разговарят и се суетят. Дочуват се и други обезпокоителни звуци: далечни викове, плач и стонове. Сега вече мисълта за малката влажна стаичка долу в тунелите не му се струва толкова неприятна.
Лана се намесва в разговора:
— Мисля, че ще е най-добре да преминем колкото се може по-бързо. Да вървим, но да не показваме, че знаем къде отиваме. Освен това не бива да носим нищо в ръцете си — така няма да станем примамка за атаки. Да се надяваме, че ще открием каквото ни е нужно в сградата горе.
Повечето от тях са натъпкали джобовете си с храна, която Трина е открила по-рано. Вадят я и я хвърлят на земята. Трина гледа всичко това с намръщено изражение.
— Ще минем през тази врата — казва Алек и поглежда екранчето на телефона си — батерията му вероятно скоро ще издъхне. — След това ще скочим на релсите. Ако не излизаме на перона, ще се сблъскаме с по-малко хора. След около половин миля ще стигнем входа към небостъргача „Линкълн“. Това чудо се издига на цели деветдесет етажа. То е единственият ни шанс.
Марк се оглежда и забелязва, че другите също са неспокойни и изплашени. Жабока подскача на място, сякаш единствен няма търпение да продължат.
— Да вървим — нарежда Алек. — Дръжте се близо един до друг. И се бийте до смърт.
Трина изпъшква при тези думи, а Марк си мисли, че би било по-добре старият воин да не ги е казвал.
— Давай, давай, давай! — вика Лана, за да се освободи от напрежението си или да ги ободри. Марк не знае кое от двете.
Алек отваря вратата и прекрачват прага. Останалите го следват към нахлуващото горещо течение. Марк има усещането, че кислородът в дробовете му е пламнал, той се бори за всеки дъх, докато се мъчи да привикне.
Озовават се в далеч по-голям тунел. Намират се на тясна пътечка над релсите — Алек и Лана вече са скочили долу и помагат на другите. Подават им ръце и омекотяват приземяването им. От едно стълбище, което вероятно води към опожарения свят над тях, нахлува светлина. Марк забелязва някакви хора, скупчени на перона отсреща и втренчили погледи в тях.
Едно нещо обаче кара сърцето му да замре. Тълпата. Поне половината от хората в нея са ранени. Кървящи рани, охлузвания. Ужасни изгаряния. Някои лежат на перона и надават пронизителни викове. Деца на всякаква възраст, също ранени. Последното му въздейства най-силно. Двама мъже се налагат с юмруци и дращят лицата си с нокти. Никой не се опитва да ги разтърве. Жена лежи просната на бетонния ръб, а лицето й е разтопено и неузнаваемо. Марк има чувството, че току-що е надзърнал в ада.
— Вървете — подканя ги Алек, когато всички се озовават на релсите.
Те тръгват, като се придържат плътно един към друг. Марк и Трина отляво, момчето на име Бакстър отдясно. То е парализирано от страх и на Марк му се иска да му каже нещо утешително, но не намира подходящите думи. И без това ще са лишени от смисъл. Алек и Лана вървят отпред и поведението им би трябвало да внуши на всеки, че не са хора, с които някой би искал да се заяжда. Прекосяват половината от станцията, когато двама мъже и една жена скачат на релсите пред тях и се изправят на пътя им, принуждавайки ги да спрат. Непознатите са мръсни, но изглеждат невредими. Поне физически. Очите им са изцъклени.
— Къде си мислите, че отивате? — пита жената.
— Да — обажда се един от приятелите й. — Нещо се правите на много важни. Да не търсите някое хубаво местенце, за което ние не знаем?
Третият мъж приближава Алек.
— Не зная дали си забелязал или не, господинчо, но слънцето реши да ни поизпече малко. Хората умират, приятелю. Много хора си отидоха. Не ми харесва как минавате край нас и се преструвате, че всичко е наред.
Още няколко души скачат от перона и се скупчват зад първите трима. Блокират пътя им.
— Да видим дали нямат храна! — провиква се някой.
Алек отстъпва и удря с юмрук мъжа пред него. Главата на нахалника отхвръква рязко назад и от носа му руква кръв, а мъжът се строполява на пода. Всичко става толкова внезапно, че в първия миг никой не реагира. После няколко души се нахвърлят с крясъци и викове върху групата на Марк. Настъпва хаос. Размахват се юмруци, раздават се ритници, дърпат се коси. Марк е ударен в лицето и вижда как някакъв мъж дърпа Трина настрани. Завладява го гняв, той се нахвърля върху този, който го е ударил, и го поваля на земята. След това вижда, че другият е съборил Трина на земята и тя се бори отчаяно с него.
