Групата продължава да тича в тунела, следвана от прииждащата река. Водата се е покачила до две стъпки и Марк не може да повярва колко бързо е станало това. Тя се повдига над коленете му и той трябва да забави ход, за да не позволи да го повлече и събори. Застига Трина, другите са само на няколко крачки пред тях. Вече никой не тича. Всички се борят, използват тежестта на телата си, за да пристъпват напред. Водата почти е стигнала до кръста на Марк и той знае, че скоро течението ще стане твърде силно.
И освен това е гореща, буквално щави кожата. Лицето му е изкривено от болка.
— Натам! — крещи Алек. Той се завърта, съпротивлявайки се на посоката на течението, и пристъпва бавно вляво. Пред него има късо стълбище с железни перила от двете страни. Води до площадка и врата. — Трябва да се качим горе!
Марк се насочва нататък, като мести крака един по един и всеки път запазва равновесие. Трина прави същото. Лана вече е стигнала. Мъглата, Дарнел и Бакстър са зад Марк. Няма да издържат още дълго на течението. Ревът на прииждащата вода е оглушителен, само силният глас на Алек е в състояние да го надвие. Гласовете зад тях са утихнали и Марк знае защо. Повечето от хората вече са мъртви.
И сякаш за да потвърди тази мисъл, в него се блъска труп на удавен — на жена. Лицето й е посиняло, косата — полепнала на челото. Тя се завърта бавно, докато течението я отнася навътре в тунела. Прииждат още. Някои са живи, защото помръдват, но повечето са издъхнали. Живите пляскат с ръце и крака, опитват се да плуват, да се доберат до по-висок терен. За миг Марк си помисля, че може би трябва да им помогнат, да уловят протегнатите им ръце. Но е твърде късно — ще имат късмет, ако самите те се измъкнат живи.
Алек е стигнал стълбите, хваща се за железните перила и изкачва две стъпала. Марк тръгва нататък, разперил встрани ръце. Водата ври. Алек се навежда и помага на Лана да се качи по стълбите. После Трина улавя перилата. Марк е следващият. Той повдига крак и усеща, че старият воин го стиска за китката. Тялото му излита нагоре, дръпнато с неочаквана сила, и Марк едва не пада върху него. Трина го улавя и го прегръща.
До тях вече е Жабока, после Дарнел и Мъглата. Всички, с изключение на Алек се скупчват на площадката пред вратата. Бакстър, най-малкият, все още се бори с течението. Той е на шест крачки от протегната ръка на войника и в този момент го залива мътна вълна.
Марк се втурва обратно по стълбите и чува, че Трина вика името му. Спира до Алек, чудейки се какво да направи. Покрай Бакстър плуват трупове, нечий крак удря момчето в лицето. Една глава изплува до него, вдига вълнички и отново потъва.
— Пристъпи към мен! — крещи му Алек.
Момчето се сепва и прави каквото му нареждат. Една крачка, сетне втора. Почти е стигнало, ала водата го блъсва в гърба и то се олюлява.
— Само още две крачки — крещи Марк.
Бакстър се навежда напред и внезапно полита. Алек скача във водата и хваща ръцете му, но течението повлича и двамата, готово да ги отнесе в мрака. Всичко се случва твърде бързо, преди да успее да помисли. Марк се завърта, улавя се за перилата с лявата си ръка, а с дясната сграбчва ръката на Алек. Мъжът се протяга и го стисва за лакътя. Сега тримата са вързани като верига, която течението клатушка. Мускулите на Марк са напрегнати до краен предел. Внезапно вълната се усилва, завърта ги и ги блъсва в стената. Марк е стиснал зъби, за да преодолее нетърпимата болка. Водата нахлува през ноздрите му и той я плюе навън. Усеща на езика си мръсотия и вкус на машинно масло.
Една ръка го хваща за ризата и го дърпа. Алек се опитва да се изкатери по него като по въже. Което вероятно означава, че Бакстър е загинал. Но Марк не може да направи нищо, само продължава да стиска колкото сили има. Главата му потъва под водата и той затваря очи в очакване да дойде онзи последен дъх, след който ще се удави.
За миг почти губи съзнание. Светът се превръща във вода, горещина и оглушителен рев. И болка, която раздира тялото му.
После излиза на повърхността, усеща нечии ръце на гърдите си, пъхват се под мишниците. Дърпат го нагоре по стълбите. Алек е пред него, държи се за перилата. Между краката му е притиснат Бакстър, като в победна хватка на състезание по борба. Лицето на момчето изплува над водата и Марк вижда, че то си поема въздух.
Успяха. Успяха!
Тримата се изкатерват на площадката. Водата е достигнала до ръба и започва да я залива.
По лицето на Алек си личи колко е изтощен. Той е вир-вода и диша на пресекулки. Хвърля се към вратата и я натиска. Марк си помисля, че може да е заключена и тогава всичко ще приключи за тях още тук. Но вратата се отваря и Алек им дава знак да тръгват.
— Нагоре има стълби — предупреждава ги ветеранът.
Марк се събуди разтреперан. Наоколо цареше мрак.
Той се намести и чу леглото да поскърцва. Все пак намери поза, в която да не го болят толкова изнурените мускули. Наблизо Алек и Антон хъркаха шумно. Алек очевидно не бе издържал дълго да ги пази.
