Марк сви рамене, тъй като не беше сигурен дали казаното от Алек има някакво значение. Струваше му се, че сънува наяве. Вдигна глава, чудейки се кой ли може да живее горе и какви ли са целите му. Трина го стисна за ръката и той й отвърна със същото. И двамата бяха плувнали в пот.
— Може би там е Господ Бог — рече тя с пискливия си глас, винаги ставаше писклив, когато викаше. — Дошъл е да се извини за тази история с изригванията.
С крайчеца на окото Марк забеляза, че Дарнел си поема дъх, вероятно за да отвърне с някоя остроумна шега. Но думите му бяха прекъснати от силен метален звук отгоре, последван от скърцане на хидравлични устройства. Пред слисания поглед на множеството в търбуха на берга се появи голям квадратен отвор, подвижна рампа, която се плъзгаше напред. Вътре цареше мрак и през разширяващия се отвор бликаха тънки струйки белезникав дим. От тълпата се разнесоха викове и възклицания, нагоре щръкнаха ръце, сочеха пръсти. Марк откъсна поглед от берга, за да огледа с почуда тази сцена на страхопочитание. Всички тези хора лесно се поддаваха на отчаянието, след като бяха живели месеци наред с мисълта, че следващият ден може да им е последен. А ето ги сега, вдигнали глави към небето, с блещукаща в очите надежда, сякаш наистина вярваха, че могат да бъдат спасени от някаква божествена сила. Кой знае защо от тази гледка му призля.
Нова вълна възклицания отекна на площада. Петима души се бяха появили от тъмната вътрешност на берга, облечени с дрехи, които накараха Марк да настръхне. Зелени гумени костюми, издути на раменете. От онзи тип, който покриваше тялото от главата до петите. Отпред имаха лицеви стъкла, през които да наблюдават какво става наоколо, но заради отблясъците и разстоянието Марк не бе в състояние да различи лицата им. Те пристъпваха внимателно с високите си черни ботуши, в които бяха напъхани зелените крачоли на скафандрите, докато и петимата се подредиха в края на спускащата се платформа. Само напрегнатите им пози издаваха усилието, което полагаха, за да запазят равновесие.
Всеки от тях носеше в ръцете си черна тръба, сякаш държеше пушка.
Но тръбите не приличаха на нито една от пушките, които Марк бе виждал. Те бяха тънки и дълги, а в единия им край бе прикачено някакво устройство, наподобяващо част от машинна помпа. След като заеха позиции, непознатите насочиха тръбите си към тълпата под тях.
Едва сега Марк осъзна, че Алек крещи с цяло гърло и блъска хората около себе си да се разотиват. На площада се възцари хаос — викове и паника, — но Марк сякаш бе изпаднал в транс и не сваляше поглед от непознатите с техните странни костюми и страховити оръжия. Междувременно останалите присъстващи най-сетне бяха осъзнали, че тези хора не са тук, за да спасяват когото и да било. Какво бе станало с онзи Марк, който реагираше толкова бързо? Който бе оцелял през годината след огнения ад, опустошил Земята?
Все още бе вцепенен, вдигнал поглед нагоре, когато проехтя първият изстрел. Кратко движение откъм платформата, силен проблясък и нещо издължено и тъмно излетя от една от тръбите. Марк проследи траекторията му. Чу тъп удар и когато извърна поглед, видя, че от рамото на Дарнел стърчи петнайсетсантиметрова стрела, чието тънко метално острие бе забито надълбоко в мускула. Момчето изпъшка и рухна на земята.
И това най-сетне извади Марк от транса.
Писъци разцепиха въздуха, докато хората се разбягваха във всички посоки. Марк се наведе и пъхна ръце под раменете на падналия Дарнел. Наоколо свистяха стрелички, забиваха се вляво и вдясно от него, подтикваха го да бърза и прогонваха всякаква мисъл от съзнанието му.
Марк задърпа увисналото тяло на Дарнел по неравната земя. Трина бе паднала, но Лана вече се бе надвесила над нея и й помагаше да се изправи. Двете притичаха да му помогнат и всяка от тях сграбчи по един от краката на Дарнел. Пъшкайки в унисон, те го вдигнаха и се втурнаха встрани от площада, от откритото място. Истинско чудо бе, че никой от тяхната малка група не бе уцелен от стрела. А те свистяха наоколо и намираха жертвите си. Нови писъци, падащи тела. Стрелите се сипеха като дъжд, а Марк, Трина и Лана продължаваха да тичат, понесли несръчно Дарнел. Те минаха покрай малка горичка — Марк чуваше как стрелите се забиват в дърветата. Отново излязоха на открито. Прекосиха поляната и се озоваха на уличка между паянтови дървени колиби. Навсякъде имаше хора, които блъскаха трескаво по вратите и скачаха през отворените прозорци.
И тогава Марк отново чу реактивните двигатели и в лицето го лъхна горещ вятър. Ревът се усили, вятърът също. Той вдигна глава да проследи звука и откри, че бергът бе сменил позицията си и преследваше бягащата тълпа. Видя Жабока и Мъглата. Двамата подканяха хората да бягат, ала виковете им се заглушаваха от рева на берга.
