Монк повери Хайду на Дънкан, който прегърна момичето в скута си върху седлото.
Джейда също яхна своя кон. Младата астрофизичка имаше собствени причини да бърза. Постави ръка върху жироскопния блок. Ако това спечелено с много мъки съкровище криеше някакви тайни, трябваше да го отнесе на сигурно място — в своята лаборатория в Щатите.
И то колкото се може по-скоро.
Нямаше да позволи нещо да й попречи.
Кокалис махна с ръка и посочи надолу.
— Да вървим!
Батухан се свести от тътен на гръмотевица.
Замаян, той се претърколи, седна край забуленото в пара езеро и намръщено се вторачи в ясното небе.
„Не е гръмотевица…“
Когато главата му се проясни, Батухан разпозна заглъхващото ехо на конски копита. Отдалечаваха се.
— Чакайте — изхриптя той, уплашен, че хората му го изоставят.
При произнасянето на тази единствена дума в брадичката го прониза болка и когато я опипа, установи, че е разцепена и окървавена. И тогава постепенно започна да си спомня.
„Гадна кучка…“
Батухан се изправи… или поне се опита. По краката му потече огън и той зяпна невярващо подгизналите си от кръв крачоли. После заопипва бедрата и прасците си и откри дълбоки рани зад коленете. Сухожилията му бяха прерязани и краката му бяха превърнати в неподвижни израстъци, които отказваха да носят тежестта му.
„Не…“
Трябваше да се свърже със своите хора.
„Тези глупаци са ме помислили за мъртъв и са ме зарязали!“
Господарят на Синия вълк с мъка повлече натежалото си тяло към падналия си кон, като се опираше само на ръцете си. Челото му се покри с пот, от брадичката му капеше кръв. Имаше усещането, че от кръста надолу е потопен в пламъци.
„Само да се добера до телефона си…“
И после всичко щеше да се оправи. Можеше да почива, докато му се притекат на помощ.
Вдигна глава и забеляза движещи се сенки на отсрещния бряг на езерото, в горния край на скалното свлачище.
Там имаше някой.
Батухан протегна ръка — и тогава чу гърлено ръмжене.
Откъм свлачището се приближаваха още тъмни силуети.
Вълци.
Обзе го първичен ужас.
„Не по този начин…“
Претърколи се към ръба на скалата. Предпочиташе бърза смърт от собствената си ръка, отколкото да го разкъсат жив. Безполезните му крака само му пречеха и оставяха кървава диря. Сенките скъсяваха разстоянието. Движеха се невероятно безшумно за толкова едри зверове.
Накрая все пак стигна до урвата и се прехвърли през ръба, обзет от странно облекчение. Точно тогава обаче нещо захапа провлачилата му се по скалата ръка, стегна китката му като в менгеме, прониза плътта и стигна до костта.
Други челюсти захапаха кожената броня на китката му, задържаха го и го изтеглиха от пропастта.
Намериха го още зъби, претърколиха го по гръб.
Водачът на глутницата се надвеси над лицето му, оголи острите си зъби и заръмжа.
Това не беше маска.
А истинското лице на Чингис хан.
И те вкупом впиха зъби в плътта му.
24.
Пейнтър седеше в кабинета си на другия край на света и се взираше в пространството… В космическото пространство. Огромният стенен екран на задната стена показваше голяма тъмна скала, която ярко се открояваше на звездния фон. Кратери осейваха цялата й повърхност — стар, покрит с бойни белези воин.
— Преди няколко минути ни пратиха тази снимка, направена от инфрачервения телескоп на НАСА на Хаваите — осведоми го седящата зад него Кат. — Официалното обозначение на астероида е деветдесет и девет хиляди деветстотин четирийсет и две, но го наричат Апофис. Отдавна е известен на науката като проблемен и опасността да се блъсне в Земята е била повишена от
— Каква е тази Торинска скала?
— Система за категоризиране на опасността обект в околоземна орбита да удари планетата.
— И Апофис е първият астероид от втора степен, така ли?
— За кратко даже се смятало, че има едно цяло и шест десети процента вероятност да се блъсне в Земята и тогава рисковият му фактор бил повишен на
— Нещо ново от Центъра за космически и ракетни системи в Лос Анджелис?
— Наблюдават гравитационните аномалии около кометата, екстраполират данните за въздействието им върху близкото пространство, следят най-големите ТОО по пътя на кометата. Като Апофис. В момента, ако гравитационните ефекти на енергийното поле около кометата останат статични и повече не се променят, рисковият фактор на Апофис е твърда
Пейнтър я погледна.
— И докъде ще стигне?
— Според ЦКРС ще навлезе в червената зона. Осма, девета или десета степен.
— Каква е разликата между тези три степени?
