— От слаб удар, осма степен, до унищожаване на планетата.
— Десета степен.
Кат кимна и посочи екрана.
— Диаметърът на Апофис е над триста метра и масата му е четирийсет мегатона. Ето какво се насочва към Източното крайбрежие, ако екстраполациите ни са верни.
— Нали се смяташе, че над Източното крайбрежие ще падне метеорен
— Според специалистите от ЦКРС Апофис се е взривил в горните слоеве на атмосферата и парчетата му са паднали по крайбрежието. Снимката от сателита показваше последиците от тези сблъсъци.
Кроу виждаше, че още нещо измъчва Кат.
— Какво криеш от мен?
Тя най-после го погледна в очите.
— Сателитната снимка показваше ситуация с дата след около четирийсет и шест часа. Но както споменах, това са само
— Значи имаме още по-малко време да го предотвратим.
— И то не само между шест и осем часа по-малко.
— Какво искаш да кажеш?
— Обясних ти, че дори някак си да успеем да „изключим“ полето на тази комета, Апофис пак ще си остане от пета степен. Полето вече е променило траекторията му.
— И „изключването“ на полето няма да промени новата му траектория.
— Точно така.
Кат бе наистина ужасена.
— Разговарях с физика, който следи гравитационните аномалии. Той е изчислил кога Апофис ще достигне осма степен по Торинската скала и ще навлезе в диапазона, гарантиращ сблъсък с планетата. Щом бъде достигнат този момент, астероидът ще се удари в Земята. Няма значение дали ще „изключим“ полето на кометата.
— И кога ще бъде достигнат този критичен момент?
Кат впери очи в него.
— След шестнайсет часа.
Пейнтър се облегна на бюрото си и установи, че се е задъхал.
„След шестнайсет часа…“
Позволи си да изпита ужас за миг — после се овладя. Имаше да върши работа. Обърна се към Кат и каза решително:
— Трябва ни доктор Шоу.
След четирийсет и пет минути напрегната езда Джейда с радост скочи от седлото. Монк беше обявил кратка почивка сред група дървета на тъмното пасище в подножието на върха и сега пое Хайду от Дънкан, който я бе придържал по време на спускането по планинския склон.
— Десет минути — каза Кокалис и пренесе младата монголка до един повален дънер, за да провери превръзката й.
Дънкан отиде при Джейда.
Тя свали раницата от раменете си, разкопча един от джобовете, бръкна вътре и извади жироскопния блок. После отключи кутията и я отвори. Искаше да се увери, че съкровището й е невредимо след силното друсане.
Идеалната сфера улавяше звездната светлина и облата й повърхност отразяваше цялото небе.
Младата жена погледна Дънкан. Той явно забеляза загриженото й изражение и протегна ръка към отворената кутия.
— Не се тревожи. Енергийното поле продължава да е силно.
Тя въздъхна облекчено.
Монк я повика и се изправи, очевидно доволен от превръзката на Хайду. Вдигна сателитния си телефон и каза:
— Най-после има сигнал. Ще се опитам да се свържа с командването на Сигма.
— И аз искам да разговарям с директор Кроу! — каза Джейда.
Всичко в лабораторията й трябваше да е готово още щом кацнеха в Калифорния. Дори само два часа можеше да са от значение.
Кокалис й даде знак да отиде при него, но след като астрофизичката направи няколко крачки, вдигна ръка.
— Сигналът прекъсна!
Джейда сведе поглед към жироскопа в ръцете си.
— Сигурно е заради енергийното поле на Окото.
— Тогава го остави.
Младата жена се обърна и се огледа. Не искаше да го остави на земята.
Дънкан се приближи и протегна ръка.
— Аз ще го взема и ще се отдалеча. Предполагам, че колкото по-далече отида, толкова по-добра ще е връзката.
— Сигурно си прав.
Рен взе съкровището с чувствителните си пръсти така, сякаш приемаше подарък от кобра.
— Разпитай ги какво става — помоли я той и тръгна към голото пасище.
Джейда забърза към Монк, който вече напрегнато разговаряше с Пейнтър и сбито му описваше случилото се. Кокалис явно имаше богат опит с такива доклади и ефикасно представяше кръвопролитията и хаоса като ясни, точни факти.
Свърши и й подаде телефона.
— Изглежда, някой няма търпение да се чуе с теб.
Джейда повдигна вежди.
— Директор Кроу?
— Монк ми съобщи, че сте открили жироскопното ядро на спътника и то излъчва странно енергийно поле.
— Мисля, че е същото като на кометата, но мога да дам категорично заключение чак след като стигна до лабораторията си в ЦКРС.
— Монк ме информира за плановете ти. Съгласен съм с теб. Кат ще организира пътуването ви до Калифорния колкото може по-бързо. Обаче исках да те осведомя за развитието на ситуацията по време на твоето отсъствие.
И й разказа всичко. Новините не бяха добри.
— Шестнайсет часа?! — стъписано повтори тя накрая. — На нас ще ни трябват най-малко два часа, за да се върнем в Улан Батор!
— Ще наредя на Монк да отидете направо на летището, където ще ви чака самолет.
