Грей успя да не изпъшка. Другата група закъсняваше.
— Трябва веднага да дойдете тук. Ще се обадя на Сейчан и ще й кажа да тръгне насам. Намирам се на брега на по-малко от пет километра северно от нос Бурхан, на входа на един подводен тунел. Ще оставя атевето си отпред, за да се ориентирате.
— Откри ли кръста? — попита Кокалис.
Пиърс разбра, че от бързане е пропуснал да го спомене.
— Да. Обаче Дънкан трябва да го потвърди.
Чу Джейда да казва на Монк:
— Предай му да не местят кръста!
— Защо? — учуди се Грей.
— Ще я оставя сама да ти обясни и междувременно ще потърся по-кратък път до теб.
— Какво ще…
Но отсреща се разнесе гласът на астрофизичката.
— Нали не сте местили кръста, след като сте го намерили? — Гласът й беше уплашен.
— Не.
Дори не искаше да го докосне, преди да получат потвърждение.
— Добре. Мисля, че единственият ни шанс да нарушим квантовото сдвояване между кръста и кометата е да оставим кръста там, където се намира сега.
— Защо?
— Защото в момента е фиксиран в
— Няма нужда, вярвам ти. Просто донеси Окото навреме.
— Монк работи по…
В този момент чу Дънкан да извиква:
— Това значи е твоят план?!
Последва смут, крещяха хора.
— Какво става?
— Пътуваме — объркано отвърна Джейда, без всъщност да му обясни нищо.
Връзката изведнъж прекъсна.
Грей трябваше да приеме, че си знаят работата. Набра номера на Сейчан, която отговори след доста дълго забавяне.
— Къде си? — тросна се тя.
Нямаше време да я пита каква е причината за гнева й, затова просто й каза и завърши с думите:
— Направо елате тук.
Сейчан затвори също толкова рязко, без дори да потвърди, че е разбрала. Пиърс поклати глава и се върна пеш в пещерата.
Трябваше да приеме, че и тя си знае работата.
29.
Сейчан не знаеше какво да прави.
Хуан Пак се наведе към лицето й. Дъхът му вонеше на цигарите, които палеше една от друга още от пристигането си.
— Какво ти отговориха? Къде са?
Още държеше телефона й в ръката си. Зад него зловещият севернокорейски командир — казваше се Раюн — продължаваше да притиска дулото на пистолета си към гърдите на Рейчъл. Д-р Пак бе принудил Сейчан да разбере къде е Грей и после прекъсна разговора, преди тя да успее да го предупреди по какъвто и да е начин.
Двамата корейци явно губеха търпение.
Хуан Пак закрачи из гостната, като пушеше ядосано. Джуланг стоеше до камината и също не изглеждаше особено доволен. Сейчан имаше усещането, че Делгадо действа под принуда. Този човек се интересуваше само от пари и власт. Нямаше как да извлече изгода от случващото се тук.
Не че това щеше да го накара да й помогне.
Рейчъл седеше на стола срещу нея. Хората на Раюн майсторски бяха завързали и двете. Сейчан нито имаше скрит нож, нито можеше да изхлузи ръцете си от въжетата.
Изцяло зависеха от милостта на Пак — макар че той едва ли изпитваше такива чувства.
Осъзнала в какво положение се намират, тя му беше съобщила, че Грей и другите са отишли на нос Бурхан. В противен случай щяха да застрелят Рейчъл. Изобщо не се съмняваше в това. За да се увери, само трябваше да погледне към краката на проснатия в кървава локва собственик на хижата, които се подаваха от прага на кухнята.
Затова им беше разказала за утринната среща на Грей в крайбрежната пещера. Опитваше се да спечели време до пристигането на Монк с надеждата, че той ще ги спаси или поне ще й даде възможност да освободи себе си и Рейчъл по време на хаоса.
След нейното признание Раюн прати неколцина от хората си на нос Бурхан. Те се върнаха след половин час и потвърдиха, че е казала истината. Но докато го разпитвали, шаманът просто излязъл от пещерата и се хвърлил върху скалите под нея, без да издаде
Корейците трябваше да приемат, че и тя не знае — не че не използваха времето, за да изтезават двете жени. Рейчъл и Сейчан имаха еднакви изгаряния от цигари по ръцете.
После пък иззвъня проклетият телефон.
Д-р Пак се възползва от възможността да получи нужната му информация.
— Не им казвай — изфъфли Рейчъл с разцепената си устна. — Знаеш какъв е залогът.
Видимо вбесен от забавящата тактика на Сейчан, Пак стъпка фаса си и се върна при нея, като потриваше длани. В очите му искреше зловеща развеселеност.
Сейчан се вледени.
— Хайде да се позабавляваме — каза ядреният физик, разтвори дланите си и показа севернокорейска сребърна монета с усмихнатия лик на диктатора Ким Чен Ир.
— Знаеш, че съм комарджия — продължи Хуан Пак. — Затова ще хвърлим жребий. Ако се падне ези, ще застреляме приятелката ти. Ако се падне тура, ще остане жива.
Сейчан се ужаси от тази ненужна жестокост.
— И ще продължавам да хвърлям монетата, докато не ми кажеш — осведоми я той. — Само да се падне ези и тя ще умре.
Раюн притисна дулото на пистолета към гърдите на Рейчъл още по-силно.
Севернокорейският учен отстъпи назад и подметна монетата във въздуха. Среброто проблесна на светлината на лампата.
