— Кой казва, че не може да се предотврати? — Йосип повдигна вежди. — Казах само, че черепът е
— Още какво е имало вътре? — попита монсиньор Верона.
— Според Илдико ковчежетата и тяхното съдържание идвали от Източна Персия — от несторианския клон на християнството. Съкровището било пратено на запад в Рим, за да се съхранява във Вечния град, където трябвало да остане вовеки веков.
— Или поне до датата, написана върху черепа — прибави Вигор.
Отец Тараско кимна.
— Папа Лъв подарил ковчежето, без да съзнава напълно какво има вътре. Едва след като от Персия пристигнал несториански пратеник и му разкрил истинската история на реликвите, той разбрал ужасната си грешка.
— И затова пратил момичето да ги върне — изсумтя Монк.
— Може би не е имало друг начин да се доближи до Атила — възрази Йосип. — В крайна сметка обаче Илдико се провалила. Атила вероятно е разбрал какво са му подарили и го е скрил.
— И какво е то? — попита монсиньор Верона.
— Според думите на Илдико
— Метеорит. — Джейда се поизправи на мястото си.
— Най-вероятно — съгласи се свещеникът. — Издялали кръст от паднала звезда и го дарили на един свят гостенин, който дошъл на техните източни брегове, за да донесе вестта за нов бог, чийто син възкръснал.
Вигор отново погледна опакованите реликви и си представи евангелието, подвързано с човешка кожа.
— Говориш за свети Тома — благоговейно произнесе той. — Този кръст му бил подарен от тогавашния китайски император.
Историците смятаха, че апостол Тома е загинал мъченически в Индия. Според някои учени обаче имаше вероятност да е стигнал чак до Китай, а може би дори до Япония.
Монсиньорът не успя да скрие удивлението си.
— Искаш да кажеш, че в ковчежето е бил кръстът на свети Тома?!
— Не само кръстът — промълви старият му приятел.
Вигор срещна насълзените му очи и прочете в тях истината.
„Вътре е бил и черепът му“.
За миг се вцепени. Дали това откритие беше изкарало от релси Йосип? Колегата му сам признаваше, че вече бил започнал да действа ирационално.
„Може би тъкмо то е предизвикало нов психотичен пристъп“.
— Според завещанието на Илдико, докато свети Тома държал този кръст, му се явило видение за огнения край на света — продължи отец Тараско. — Включително точно кога ще се случи това. И християнски мистици съхранили пророчеството след смъртта му.
— Като го записали върху черепа на светеца.
Свещеникът кимна.
— Според свети Тома небесният кръст е единственото оръжие, което ще предотврати края на света. Ако не бъде открит, светът е обречен.
— И този кръст бил погребан с Атила, така ли? — попита монсиньор Верона.
Йосип хвърли поглед към пергаментите.
— Така твърди Илдико. Когато я зазидали в гробницата, тя намерила ковчежетата, само че кръстът вече бил върнат на предишното му място. И написала завещанието си с надеждата, че някой ще го открие.
— Което направил Чингис хан — прибави Вигор.
За няколко секунди в подземието се възцари тишина.
Накрая Монк се прокашля.
— Дайте да видим дали съм разбрал вярно. Папата по погрешка дава това съкровище на Атила. Опитът му да си го върне се проваля. След няколко века Чингис хан плячкосва гробницата на Атила, прочита писмото на Илдико, открива кръста и след смъртта си съхранява истината с помощта на собственото си тяло.
— Не само я е съхранил, но според мен е оставил и пътна карта за бъдещите поколения, за да намерим скрития от него кръст — отвърна техният домакин. — С други думи, превърнал е в пътеводител собственото си тяло.
— Чингис хан винаги е вярвал, че бъдещето му принадлежи — потвърди монсиньорът. — И като се има предвид, че един на всеки двеста мъже днес е негов потомък, може би е бил прав. Искал е да защити своето потомство.
— Въпреки наложилата се представа за него като кървав тиран, Чингис хан бил изключително далновиден — съгласи се Йосип с приятеля си. — Той създал в империята си първата международна пощенска мрежа, измислил концепцията за дипломатическия имунитет и даже допускал жени на съветите си. Нещо повече, монголите проявявали безпрецедентна религиозна толерантност. В столицата им дори имало несторианска черква. Може би тъкмо свещениците в нея са насочили Чингис хан по този път.
— Може и да си прав за последното — заяви монсиньор Верона. — Исторически факт е, че несторианите са имали огромно влияние върху него. Потвърждава го дори само това, че е съхранил Евангелието на Тома със собствената си кожа.
Тези хипотези не бяха достатъчни за следователския нюх на Рейчъл.
— Всичко това е хубаво, но няма ли нещо по-убедително? Съществува ли веществено доказателство, че Чингис хан е притежавал този кръст, този талисман, който щял да спаси света?
Отец Тараско посочи своя стар приятел.
— Той има такова доказателство.
Вигор се почувства като жертва на несправедливо обвинение.
— Какво искаш да кажеш? Къде?
— Във Ватиканския таен архив. Нали сега си префект на библиотеката?