— Имат около час преднина, но досега не се опитват да се крият.
— Тогава още трийсетина минути не са от значение. Събери конен отряд от най-верните си хора, които проявяват най-големи способности в боя със сабя и лък. Аз ще дойда при вас и ще ви поведа.
— Ясно, Борджигин.
В гласа на Арслан отчетливо прозвуча копнеж.
Същото чувство караше да кипи кръвта на самия Батухан. В миналото бяха организирали учения в степите с реквизит и каскадьори и най-тежките наранявания бяха счупените при падане от кон ръце. Господарят на Синия вълк вярваше, че възкачването му на трона на новата монголска империя изисква кръвопролитие.
Нещо повече, винаги беше искал да забие стрела в нечии гърди. Сега имаше такава възможност.
— Трябва също да ви съобщя, че с тях е предателят Санджар — прибави Арслан.
„А, сега разбирам на какво се дължи страстната омраза в гласа ти“.
Батухан си спомни лицето на своя помощник след завръщането му от Казахстан — със скалп, раздран до самия череп, и пробита от птичи нокът буза. Явно искаше да отмъсти за обезобразяването си.
И щеше да го направи.
Предателите трябва да бъдат наказвани.
Вътрешният телефон иззвъня.
— Министър Батухан, пристигнаха двамата представители на минния консорциум за срещата в четири часа.
— Задръж ги за малко.
Приключи разговора си с Арслан и се поколеба дали да не отмени срещата, но договорът можеше да се окаже изключително изгоден — едновременно да му донесе цяло богатство и да се превърне в поредната тухла в строежа на новата империя.
Батухан натисна бутона.
— Покани ги да влязат. И ни донеси чай.
Бяха западняци, така че сигурно предпочитаха кафе, ала той така и не можеше да свикне с вкуса на тази напитка.
„Крайно време е американците да свикнат с нашите традиции“.
Вратата се отвори и в кабинета му влезе висок мъж с тъмносини очи и сурово лице. Батухан усети тръпки на предизвикателство — веднага видя в госта достоен противник. Зад него вървеше секретарката му, красива жена със смесена европейска и азиатска кръв, облечена в строг официален костюм. Обикновено Батухан се чувстваше заплашен от представителки на нежния пол, но сега се наежи още повече.
Интересно.
Даде им знак да седнат.
— С какво мога да ви бъда полезен?
20.
Грей разпознаваше врага от пръв поглед.
Седящият насреща им Батухан имаше дружелюбно лице и проявяваше всички обичайни любезности. Изглеждаше симпатичен и в много добра физическа форма за почти шейсетте си години. Зад тази маска обаче прозираше друг човек: очите му блестяха алчно, погледът му презрително измери от горе до долу Сейчан, от време на време несъзнателно свиваше юмрук върху бюрото си.
През цялата дискусия за минни концесии, петролни фючърси и държавни рестрикции министърът беше напрегнат. Непрекъснато си поглеждаше часовника.
Сейчан вече бе залепила безжичното подслушвателно устройство от долната страна на бюрото и сега можеха да следят разговорите, които се провеждаха в тази стая. Но за да привлекат паяка към този „бръмбар“, трябваше да поразклатят паяжината.
Пиърс се размърда на мястото си и погледна витрината с произведения на традиционните монголски занаяти вляво от бюрото на Батухан: керамични съдове, оръжия и няколко погребални статуетки. Както и две дървени фигурки на вълци.
— Извинете — прекъсна той министъра насред дума с намерението да го подразни и посочи витрината. — Може ли да ги разгледам отблизо?
— Разбира се. — Противникът му се поизпъчи от гордост с колекцията си.
Грей се изправи, отиде при стъклената витрина и се наведе към дървените фигурки.
— Навсякъде из града виждам вълци. Много места носят името „Синият вълк“.
Стъклото отрази лукаво присвилите се ъгълчета на устните на монголеца — мимика, характерна за човек, който се наслаждава на някаква тайна.
„Хмм…“
— Какво означава това? — попита Пиърс, като се изправи и се обърна към него.
— Свързано е с митовете за сътворението на нашия народ. Според преданията монголските племена произлизат от Гоа Марал и Борте Чино, кошута и син вълк. Чингис хан дори приел клановата титла господар на Синия вълк.
Грей долови издайническите нотки в гласа на министъра. Нямаше съмнение, че това е човекът, когото търсят, тайнственият Борджигин.
— А на какво се дължи този продължаващ интерес към вълците? — включи се и Сейчан, очевидно забелязала същото като него. Тя се размърда и изпъна дългия си крак.
— Носят късмет, особено на мъжете. — Трябваше насила да откъсне погледа си от крака й. — Вълците също са символ на силно сексуално желание.
— Как така? — Сейчан кръстоса крака, за да продължи да го разсейва.
— Вълкът убива повече, отколкото може да изяде. Според нашите легенди Бог заповядал на вълка да изяжда по една на всеки хиляда овце. Вълкът обаче го разбрал грешно и изяждал по една от всеки хиляда овце, които
Грей усети завистта в думите му. А може би и заплаха.
Батухан демонстративно си погледна часовника.
— Може би трябва да свършваме, тъй като става късно. А имам и друга работа.
„Убеден съм“.
