Очите на момиченцето за последен път проблеснаха уплашено и то изчезна в мрака, сянка на нейното някогашно „аз“.
Грей й подсвирна от подножието на стълбата. Не беше забелязал случилото се току-що. Сейчан побърза да го настигне. Той безшумно се заизкачва по скобите и залепи миниатюрни експлозиви за заключената решетка на тавана.
После скочи долу, двамата залегнаха настрани и Пиърс натисна бутона на детонатора.
Отекна взрив, не много по-силен от фойерверк. Със сигурност обаче щеше да привлече охраната в склада.
Грей светкавично се закатери нагоре, удари димящата решетка с длан и я изби. С другата си ръка ловко подхвърли две димки и ги търколи в противоположни посоки. Когато избухнаха, двамата изскочиха от канала.
Сейчан вече носеше очилата си за нощно виждане. Изпъната по гръб на бетонния под, тя откри огън по всеки източник на светлина, който виждаше през дима.
След секунди складът потъна в мрак.
През това време Пиърс тичаше към офиса, най-вероятното местонахождение на реликвите. Ако не ги откриеха там, щяха да принудят някой от охраната да проговори.
Напредването му се придружаваше от серия приглушени изстрели. Сейчан остана по гръб и скрита от дима, осигуряваше пътя им за отстъпление. Превключи очилата на инфрачервена светлина, забеляза топлинното излъчване на охранителите, приближаващи се от отсрещния край на склада, и се прицели.
Три последователни пукота.
Три тела се строполиха на пода.
Другите охранители се пръснаха в търсене на прикритие, като отвръщаха напосоки на стрелбата.
Сейчан знаеше, че димът ще се разнесе след няколко минути.
„Не се бави, Грей!“
Пиърс тичаше през дима и стреляше по всичко, което се появеше пред очилата му. Очисти двама души долу и още един на откритото стълбище, което водеше към офиса над склада. Ниско приведен, той прескачаше по две стъпала наведнъж.
От перилата със звън рикошира куршум.
Грей се завъртя в посоката, от която идваше изстрелът, видя топлинното излъчване и натисна спусъка.
Стрелецът падна.
Грей стигна до горната площадка и простреля ключалката на вратата, без дори да си направи труда да провери дали не е отключено. Намираше се нависоко, над убежището на дима.
В потвърждение на опасността дъжд от куршуми обсипа предната страна на офиса.
Без да намали ход, Грей блъсна вратата с рамо и се претърколи вътре, като внимаваше да не се приближава до прозорците. Проснат по гръб, затвори вратата с ритник и в същото време завъртя пистолета си наоколо. Втора врата отзад водеше към други канцеларии и заседателна зала.
Щом установи, че в малкото помещение няма никого, Пиърс се надигна и като се движеше ниско приведен, провери задната врата.
Заключено.
Добре.
Не искаше изненади от тази посока.
От прозорците нямаше пряка видимост към бюрото и той се изправи и погледна натрупаните върху него кутии. Най-голямата беше увита в одеяло и отговаряше по големина на описанието на Вигор. Той разгъна одеялото и отдолу проблесна патинирано сребро.
Грей провери останалите, но не откри другите реликви. Изтегли чекмеджетата едно по едно и в най-долното намери вълча маска.
Значи Борджигин беше идвал тук, сигурно за да се порадва на новите си съкровища.
Докато се надвесваше над чекмеджето, забеляза под бюрото малък войнишки сак. Дръпна ципа и видя черепа и подвързаната в кожа книга. Облекчен, той метна сака на рамо и вдигна ковчежето под мишница. Беше тежко и неудобно за носене, но така едната му ръка оставаше свободна за пистолета.
Погледна през прозореца. Димът долу започваше да се разнася.
Търсенето му беше отнело прекалено много време.
Грей открехна вратата с крак и зърна двама мъже. Тичаха нагоре по стълбището към него, въоръжени с автомати, под цевите на които бяха монтирани фенерчета. Долу се водеше престрелка — Сейчан държеше останалата част от склада под контрол.
Взел светкавично решение, той смъкна очилата за нощно виждане, втурна се обратно при бюрото, дръпна най-долното чекмедже, извади вълчата маска и я нахлузи на лицето си. После отново грабна пистолета от бюрото. Тъкмо навреме — вратата зад гърба му се отвори с трясък.
Докато се обръщаше, двамата мъже нахлуха вътре, опрели прикладите на автоматите в раменете си. Лъчите на фенерчетата им го заслепиха, но видът на вълчата маска ги сепна и страхът от нейния загадъчен собственик ги накара да се забавят за миг.
Пиърс се възползва от това и изстреля по един куршум в главите им.
Още докато се свличаха на пода, той ги прескочи и спря само колкото да вземе оръжието на единия. Все още с маската на лицето, Грей изхвърча навън, плъзна се надолу по парапета и тежко се приземи сред разнасящия се дим на долния етаж.
Ниско приклекнал, той се втурна напред. Насреща му изневиделица изникна един от охраната.
Мъжът се облещи, когато от пелената дим изплува призракът на вълчата глава. Пиърс стреля от упор и го преряза през гърдите.
И едва тогава осъзна
Водилата се допреди малко престрелка беше утихнала.
Мъжът явно се бе опитвал да избяга.
