Окото господне полностью

— Йосип, побъркан гений такъв — промълви той. — Какъв съм глупак!

Нищо чудно, че свещеникът беше умрял с такова съжаление. Не само защото не бе успял да завърши пътуването си — макар че сигурно и това бе вярно, — но и защото сигурно бе виждал неразбирането в очите на Вигор.

— Той се е досетил! — възкликна монсиньорът.

— Какво искаш да кажеш? — попита Рейчъл. — Отец Тараско ли имаш предвид?

Вигор притисна длан към сърцето си и усети туптенето му. Спомни си онези последни мигове, когато Йосип хвана ръката му и я притисна към собствените си окървавени гърди — не само за да се сбогува, а и да го упъти по единствения възможен за него начин, преди да умре.

— Глава, сърце, крака — повтори той и потупа гърдите си, наблягайки на втората дума. — Подходът ни е абсолютно неправилен.

Рейчъл се поизправи на стола си.

— Защо?

— Главата показва границата на владенията на сина му и представлява бъдещето на Монголската империя след неговата смърт. Сърцето е символ на империята по времето на самия Чингис, на неговото настояще. И сега трябва да търсим мястото, където ханът за пръв път е стъпил и си е създал име, символизиращо миналото му.

— Глава, сърце, крака — произнесе Грей. — Бъдеще, настояще, минало.

Вигор кимна и се върна на стола си пред отворения лаптоп.

— Чингис хан не е заповядал на сина си да пръсне тялото му от единия до другия край на Монголската империя в географски смисъл. Искал е да го пръсне от миналото до бъдещето на страната.

Рейчъл се пресегна и стисна ръката му.

— Блестящо!

— Не бързай с похвалите. — Той посочи компютъра.

— Точно сега се чувствам пълен глупак, понеже Йосип искаше да ми каже всичко това, преди да умре. И все още ни предстои да използваме тази информация, за да открием къде да продължим търсенето.

— Ще се справиш.

Монсиньор Верона отвори на екрана карта на Монголската империя при управлението на Чингис хан.

— Тук е показана империята на Чингис, простираща се от Тихия океан до Каспийско море, но по-тъмният овал в Северна Монголия представлява първоначалните владения на великия хан — поясни той и посочи мястото на дисплея.

Грей надзърна над рамото му.

— Доста голяма територия.

— И няма морски излаз — прибави Вигор. — Както виждате, първоначалните му владения не стигат нито до Жълто море, нито до Тихия океан.

Всички погледнаха към кораба, докато монсиньорът остана наведен към компютърния екран и отвори още файлове за този район.

— Тогава защо ще остави точно кораб като указание? — попита Пиърс.

Вигор уголеми един участък от картата и им показа сърповидното езеро в северния край на по-тъмния овал.

— Ето защо. Това е езерото Байкал.

— И какво означава това езеро? — Грей се вторачи в картата. — Знаеш ли нещо за него?

— Само информацията, която чета в момента — отвърна монсиньор Верона и обобщи на глас. — Това е най-старото и най-дълбоко езеро на света. В него са съсредоточени над двайсет процента от сладководните запаси на планетата. За древните монголи то е било основен източник на риба… каквото е и днес.

Пиърс се вгледа по-внимателно в резбата върху кораба.

— Добре, разбирам какво означават изобразените тук риби, но какво правят тези…

— Тюлените ли? — Вигор се усмихна триумфално. Отпусна се назад, за да им покаже отворената на лаптопа снимка, тъмен лъскав силует, покатерил се върху една скала. — Позволете ми да ви представя нерпата, единственият сладководен тюлен на света и…

— Нека позная — прекъсна го Грей. — Такива тюлени се срещат единствено в езерото Байкал.

Усмивката на монсиньора стана още по-широка.

Сателитният телефон на Пиърс започна да звъни и той погледна дисплея.

— От командването на Сигма. — На излизане от заседателната зала Грей насочи показалец към Вигор. — Научи всичко възможно за това езеро.

— Вече го правя.

Монсиньор Верона погледна нагоре.

„Благодаря ти, приятелю“.

18:18 ч.

— Значи не си се чувал с Монк? — попита Пейнтър по телефона.

— Не. — Грей се беше уединил в спалнята си, не само за да разговаря насаме, но и за да не смущава издирването на Вигор.

— От десет минути се опитвам да се свържа с него — продължи директорът. — Не отговаря. Последната информация от тях беше, че продължават с коне нагоре в планината.

— Тук вече се мръква — предложи обяснение Грей. — Може да се установяват на лагер и да са заети с това.

Пейнтър уморено въздъхна.

— Надявах се да се консултирам с доктор Шоу.

— Защо?

— Току-що получих окончателния анализ от Центъра за космически и ракетни системи в Лос Анджелис. Нали ти споменах за физика, който наблюдава гравитационните аномалии в траекторията на кометата, забелязани първо от Джейда?

— Да, каза, че се променяли.

— Всъщност се увеличават. Вече имаме потвърждение, че тези малки промени растат право пропорционално на приближаването на кометата към Земята.

— Нали не се опасявате, че кометата ще ни удари?

Макар да съществуваше такава възможност. През 1994 г. кометата Шумейкър-Леви се беше сблъскала с Юпитер, а по някое време догодина друга комета щеше да се разбие в Марс.