Окото господне полностью

— Имам една идея, но за да я потвърдя, ще трябва да му направя стотина различни анализа. Докато се е въртял и е измервал кривата на пространство-времето, той е наблюдавал образувалата се гънка. Според мен потокът тъмна енергия, който е довел до нейната поява, е минал по този улей и се е излял в окото на единствения наблюдател.

— Кристалната сфера.

— И по този начин я е превърнал в истинско Око Господне.

— Но с какво ще ни помогне това?

— Ако успеем…

Странно свистене привлече вниманието и на двамата — последвано от звук на пронизана плът.

Хайду се свлече на колене и се стисна за корема.

Между пръстите й стърчеше връх на стрела.

22.

19 ноември, 17:55 ч. местно време

Улан Батор, Монголия

Вигор се разхождаше около заседателната зала в хотела. Сърцето му туптеше уморено, очите му смъдяха. През последния час настроението му се луташе между ликуването от връщането на реликвите и раздразнението от собствената му неспособност да разреши осемвековната загадка.

Всички бяха насочили вниманието си към предмета в средата на масата: кораба, направен от кости и кожа.

Монсиньор Верона прекара цял час, надвесен с лупа над реликвата, която бяха открили в пресъхналото Аралско море. Патинираното сребърно ковчеже до нея още миришеше на сол, горчиво напомняне за смъртта на неговия приятел.

Йосип беше жертвал всичко, за да намери този артефакт.

И за какво?

След едночасовото си проучване Вигор не стигна до категорични заключения, само се изпълни с искрено уважение към майстора. Ребрата, които изграждаха корпуса, бяха изварени и избелени, за да се поддават на обработка. Върху тях с фина резба бяха изобразени вълни, гъмжащи от риба и птици. Имаше дори тюлени, които лудуваха във водата и скачаха високо над вълните. Такелажът беше направен от усукани човешки косми, а формата на платната следваше традицията на китайските джонки от времето на династията Сун, епоха, съвпадаща с управлението на Чингис хан.

Но какво означаваше всичко това? Къде трябваше да ги отведе тази поредна „трохичка“? За да открие отговора, той отвори лаптопа си на масата и провери абсолютно всичко, което можеше да съдържа някакви указания. Ала всеки път стигаше до задънена улица.

Всички около масата очакваха от него да разгадае тайната, но това може би нямаше да е по силите му. За кой ли път му се прииска Йосип да е при него. Сега повече от всякога се нуждаеше от безумната гениалност на своя приятел.

— След като корабът е китайски, трябва да насочва към Китай — предположи Грей, който седеше до Сейчан.

— Не непременно. Чингис хан е бил голям почитател на науката и техниката на покорените от него народи. Възприемал и използвал всяко нововъведение, от китайския барут до компаса и абака. Със сигурност е ценял корабостроителните умения.

— Само че това е рибарски кораб — подчерта Пиърс и посочи резбата. — Това не означава ли, че скривалището е някъде край Тихия океан или Жълто море?

— Съгласен съм. И това крайбрежие всъщност е най-източната граница на империята на Чингис хан.

Отново си спомни думите на Йосип.

„Според мен Чингис хан е заповядал на сина си да превърне целия известен свят в негов гроб, да разпространи духовното му наследство от единия до другия край на Монголската империя“.

Приятелят му имаше право. Знаеха, че главата на хана е била погребана в Унгария, най-западната граница на империята на неговия син. Бяха открили кораба от кости в Аралско море, западната граница на завладените от Чингис земи. И логиката предполагаше, че следващото място е някъде по източната периферия.

Имаше един-единствен проблем.

— Ако сме прави, този бряг е дълъг около хиляда и петстотин километра. Откъде ще започнем да търсим?

Рейчъл се размърда на стола си от отсрещната страна на масата.

— Може би имаме нужда от почивка. За да си проясним мислите и да се освежим.

— Нямаме време за губене — сопна й се Вигор, но веднага съжали за тона си и извинително я потупа по рамото при поредната си обиколка.

Нещо продължаваше да го гложди и не му даваше мира. А острата болка в корема го пробождаше с всяка крачка и му пречеше да мисли.

„Може би Рейчъл е права. Малко почивка няма да ни се отрази зле“.

Грей се намръщи и започна да размишлява на глас.

— Погребали са главата му в Унгария и предполагам, че корабът символизира гърдите му, понеже е направен от ребра и гръбначни прешлени.

— Или по-скоро сърцето му — поправи го монсиньор Верона и при тези думи отново изпита глождещото усещане.

— Главата и сърцето — измърмори Ковалски, който се изтягаше на недалечната кушетка с ръка над очите.

— Това май значи, че остава да намерим само краката на тоя приятел.

Вигор сви рамене. Наистина звучеше логично.

„Глава, сърце, крака“.

Отново чу думите на Йосип.

„… да разпространи духовното му наследство от единия до другия край на Монголската империя“.

Монсиньор Верона се закова на място толкова рязко, че трябваше да се опре на облегалката на един свободен стол. Изведнъж осъзна, че всъщност не е трябвало да се фокусира върху думите на приятеля си.