Номер 10 остана зад него. Сър Морис бързо стигна до сградата на Външно министерство и след секунди слезе от асансьора на седмия етаж. Когато влезе в кабинета си, Теса, секретарката му, подреждаше някакви материали.
— Веднага съберете Четвърти отдел — нареди той на жената, която му служеше предано вече четиринадесет години. — Да дойде и капитан Буш.
Теса повдигна вежди, но сър Морис пропусна безмълвния й коментар, защото знаеше, че трудно ще се справи без сътрудничеството на американците. Сър Морис още веднъж обмисли инструкциите на министър-председателя. Нямаше нужда Харолд Уилсън да обяснява, че зачестилите трансатлантически телефонни разговори с Линдън Джонсън са зов за помощ.
Но какво общо имаше руската икона със светеца покровител на Англия?
Когато Романов тръгна към него, Адам отстъпи зад трамвайните релси и един засилен трамвай мина между тях. Трамваят отмина, но Адам вече не се виждаше. Романов изръмжа, че се бе хванал на аматьорски трик, затича се и след двадесетина метра скочи в трамвая за изненада на пътниците. Започна ред по ред да проверява лицата им.
Адам изчака, докато трамваят се отдалечи на още двадесет метра, и се появи иззад едно дърво от другата страна на пътя. Сигурен беше, че ще се добере до спасителната врата на консулството, преди убиецът на Хайди да се върне. Провери отсрещната страна на улицата и изпсува тихо. Патрулиращият полицай беше само на няколко крачки от консулството и неумолимо се отправяше към входа му. Адам погледна към отдалечаващия се трамвай и видя друг да идва насреща му. После с ужас видя как противникът му скача от единия на другия трамвай с пъргавината на първокласен гимнастик. Тъй като и полицаят беше само на няколко крачки от входа на консулството, Адам нямаше друг избор, освен да побегне, така че хукна по най-близката улица. След петдесетина метра погледна назад през рамо. Мъжът, когото знаеше само като Розенбаум, тъкмо се спускаше след него и изобщо не приличаше на безпомощен старик.
Адам скачаше между коли и автобуси, провираше се около пешеходците, за да се откъсне от преследвача си. На първото кръстовище зърна пълничка дама да излиза от една телефонна кабина само на няколко метра от него. Бързо смени посоката, шмугна се в празната кабина и се сви в ъгъла. Вратата бавно се притвори и щракна. Розенбаум профуча покрай телефонната кабина. Адам знаеше, че ще изминат поне пет секунди, преди Розенбаум да разбере, че е излъган. Изскочи от кабината и се стрелна в обратна посока. Една, и две, и три, и четири, и пет — броеше той, докато тичаше по улицата. Погледна вдясно, изкачи три стъпала и се вмъкна през някаква летяща врата. Озова се пред малко гише, зад което седеше млада жена с кочан билети в ръка.
— Deux francs monsieur11 — каза момичето.
Адам я погледна, извади бързо два франка и тръгна по дълъг тъмен коридор към друга двукрила врата. Влезе и постоя малко, докато очите му свикнат с мрака. Беше първото представление за деня и киното беше почти празно. Адам избра място в края на един ред, така че да е на еднакво разстояние от двата изхода.
Погледна към екрана, благодарен, че филмът току-що започва, тъй като се нуждаеше от време, за да състави плана си. Когато екранът ставаше достатъчно светъл, Адам изучаваше на картата късата червена линия и като използваше върха на палеца си за мерна единица, успя да прецени, че най-близката граница на Франция се намира само на осем мили, до Ферни — Волтер. Оттам можеше да пътува до Париж през Дижон и да се върне вкъщи, стига да се отърве за втори път. След като определи маршрута, Адам трябваше да реши как да пътува. Отхвърли всички видове обществен транспорт и реши да наеме кола. През паузата остана на мястото си, за да провери отново маршрутите. И когато Пол Нюман пак се появи на екрана, Адам сгъна картата и излезе от киното през най-малко използвания през последните четири часа изход.
Когато сър Морис влезе в стаята за среща със Северния отдел, всички бяха вече там. Запознаваха се със съдържанието на папките, които им бяха дадени само преди час.
Той обиколи с поглед масата и насядалите, грижливо подбрани мъже. Все пак само един от тях му беше равен. И това не беше ветеранът Алек Снел, който бе служил най-дълго във Външно министерство и сега нервно пипаше мустака си в очакване сър Морис да заеме мястото си. До него беше Брайън Матюс, отличник от университета по две специалности, уравновесен, но с предизвикателно поведение. Срещу него седеше капитан Ралф Буш, представител на ЦРУ, който, след като пет години беше прикрепен към посолството на Гровнър Скуеър, се считаше повече англичанин от самите англичани и дори се мъчеше като доказателство за това да имитира начина на обличане във Външно министерство.
Вторият след сър Морис, когото някои считаха за твърде млад, въпреки че всички, освен Теса бяха забравили как сър Морис пое поста си, когато беше почти на неговата възраст, бе на другия край на масата.
И четиримата спряха разговорите веднага щом сър Морис зае мястото си.
