— Господа — започна той, тъй като единствената присъстваща дама бе Теса, но той рядко отбелязваше присъствието й, — министър-председателят дава на нашия Четвърти отдел пълната си благословия. Иска на всеки дванадесет часа да му изпращаме пълни доклади — където и да се намира и по всяко време на денонощието, ако има някакво неочаквано развитие. Така че, както виждате, няма време за губене. Към нашия отдел е прикрепен офицерът от ЦРУ Ралф Буш. Работил съм с капитан Буш няколко пъти през последните пет години и се радвам, че американското посолство го е избрало за свой представител.
Мъжът, който седеше вдясно от сър Морис, се поклони леко. Висок към метър и седемдесет и пет, с широки, мускулести рамене и пригладена черна брада, той приличаше на моряка от рекламите на цигарите „Плейърс“.
Приликата му с моряк не беше изцяло измислена — беше служил като офицер във Военноморските сили на САЩ през Втората световна война.
— Според последните получени доклади — продължи сър Морис като отвори папката пред себе си, — Скот не е стигнал до консулството тази сутрин въпреки искането ни към полицията да поставят не повече от един привидно дежурен на разстояние двеста метра от парка. Освен непълната ни информация от вчера Британските авиолинии потвърдиха, че Скот е имал телефонен разговор с „Роже и сие“, докато е бил на летището. След значителен натиск от страна на нашия посланик и Интерпол ние научихме от господин Роже, че Скот е посетил банката, с цел да вземе неизвестно дарение от някой си господин Емануел Розенбаум. По-нататъшните проверки установиха, че този господин Розенбаум е пристигнал в Цюрих вчера сутринта и е пътувал за Женева същия ден следобед. Напуснал е хотела си днес сутринта и впоследствие е изчезнал от лицето на земята. Никой от тези факти нямаше да има толкова голямо значение, ако господин Розенбаум не се беше качил на самолета за Цюрих от — сър Морис не можа да устои на една кратка драматична пауза — Москва. Затова, не без основание според мен, можем да приемем, че който и да е господин Розенбаум, той работи пряко или косвено за КГБ.
— Както знаем от горчив опит, КГБ е добре комплектуван в Женева от голям брой източноевропейци, които работят под маскировката на Обединените нации за Международната организация на труда и Световната здравна организация. Всички имат необходимия дипломатически статут, който им позволява да вършат конспиративната си работа. За мен все още остава загадка обаче защо господин Розенбаум ще убива двама невинни заради сравнително малко известна икона. Това мога да докладвам до днес. Но може би вие сте попаднали на нещо ново — каза сър Морис, като се обърна към своя Номер втори.
Лорънс Пембъртън вдигна глава от другия край на масата.
— След срещата ни тази сутрин, сър Морис — започна той, — говорих със сестрата и майката на Скот и с адвокатската фирма в Апълшо, изпълнила завещанието на баща му. Стана ясно, че в завещанието Скот не получава нищо значително, с изключение на един плик, в който според майка му се е намирало писмо от райхсмаршал Херман Гьоринг.
Всички незабавно се разшумяха. Сър Морис почука с кокалчетата на пръстите си по масата и попита:
— Имаме ли представа за съдържанието на писмото от Гьоринг?
— Не знам за цялото писмо, сър. Но един от нашите кандидати, Никола Уейнрайт, бил помолен от Скот да преведе нещо, за което сега смятаме, че е откъс от писмото, тъй като Уейнрайт попитал изпитната комисия дали не е част от теста му.
Лорънс извади лист хартия от папката пред себе си и прочете откъса:
— „Не може да не сте забелязали, че през годината един човек от охраната редовно ме снабдяваше с хавански пури — едно от малкото разрешени ми удоволствия, въпреки че съм в затвора. Самите пури служеха и за друго, тъй като във всяка една имаше капсула с малко количество отрова. Като я имах, бях спокоен по време на процеса, защото знаех, че ще умра, когато го поискам аз, а не палачът ми.“
— И това ли е всичко? — попита сър Морис.
— Боя се, че да — каза Лорънс, — въпреки че това потвърждава пътуването на Скот до Женева. Не се съмнявам, че пакетът, за който той отиде, съдържа иконата „Св. Георги и змея“, оставена на баща му от Гьоринг.
— „Св. Георги и змея“! — прекъсна го Матюс. — Но това е иконата, която половината КГБ търси през последните две седмици, и моят отдел се опитва да открие причината.
— И какво открихте? — попита сър Морис.
— Много малко — призна Матюс. — Но започваме да мислим, че е само примамка, защото Царската икона „Св. Георги и змея“ е в Зимния дворец в Ленинград поне от сто години.
— Нещо друго? — попита сър Морис.
— Само това, че ръководител на отдела, занимаващ се с издирването на иконата, е Алекс Романов.
Снел подсвирна.
— Поне знаем, че имаме работа с челния отряд — каза той.
Последва дълго мълчание. После сър Морис пак взе думата:
— Ясно е едно. Първо, трябва да се доберем до Скот и да приемем, че сме изправени срещу Романов. Какво ще направим по този въпрос?
