— Ще се опитаме да го отстраним — каза Лорънс. — Заедно с американците имаме седемнадесет оперативни работници в Женева и всички до един се опитват да открият Скот.
— Хиляди от швейцарската полиция се занимават със същото, въпреки че един господ знае на чия страна са — добави Снел.
— Почти невъзможно е да ги убедим — продължи Лорънс, — че Скот по никакъв начин не е виновен за двете убийства. Така че трябва да го измъкнем, без да разчитаме на тяхното сътрудничество.
— Но какви ще бъдат последствията, ако Романов или този Розенбаум, който сигурно също е от КГБ, успеят да стигнат до Скот преди нас? — попита Матюс.
— Един обикновен гражданин трябва да се справи с най-безмилостния руски агент. Това е всичко — намеси се капитан Буш.
Лорънс се обърна към американеца.
— Отдавна познавам Адам. Иронията в това затруднено положение е, че аз самият, без негово знание, го препоръчах за място в Северния отдел. Възнамерявах да се присъедини към нас, след като го обучат. Ако Романов или някой от отряда му се изправи лице в лице със Скот, имайте предвид, че той е награден с Кръст за храброст заради участие в сражение срещу хиляди китайци.
— Но ако се окаже Романов — попита Снел, — дали Скот ще може да се справи с него?
— Бих казал „не“, преди Розенбаум да убие приятелката му — отсече Лорънс.
— Дори и при тези обстоятелства не съм убеден в шансовете му — каза Буш.
— Нито пък аз — добави Матюс.
— Защото не познавате Адам Скот — каза Лорънс.
Матюс сведе поглед, за да избегне сблъсъка с шефа си. Неговият шеф. С десет години по-млад. Само двамата бяха в списъка — и пак избраха за заместник-секретар поредния възпитаник на Оксфорд или Кеймбридж. Матюс знаеше, че от гледна точка на Външно министерство не е нито от подходящо училище, нито от подходящ университет. Трябваше да послуша баща си и да постъпи на работа в полицията. Там няма класови бариери и досега вече сигурно щеше да е старши полицейски офицер.
Сър Морис не обърна внимание на изблика му, тъй като това беше станало нещо обикновено, откакто бе предпочел Пембъртън пред по-възрастния му колега.
— Може ли да знам — намеси се Снел и се втренчи право в Буш, — защо има такова несъответствие между тази относително малко известна икона и голямата важност, която й придават както Русия, така и Съединените щати?
— И ние сме озадачени като вас — каза американецът. — Всичко, което можем да добавим към досегашната ви информация, е, че преди две седмици руснаците са депозирали в Ню Йорк злато на стойност седемстотин милиона долара без никакви обяснения. Разбира се, в момента не сме сигурни дали това има някаква връзка.
— Седемстотин милиона долара! — възкликна сър Морис. — Можете да купите половината от страните в Обединените нации за тази сума.
— И всички икони по света — каза Матюс.
— Да се върнем към известното и да престанем с догадките — каза сър Морис, като се обърна пак към своя Номер две. — Какви незабавни действия предлагате?
Лорънс отвори папка с червена лента по края. Напречно отгоре беше напечатано с черно „Оперативен план“. Не му беше нужно да се позовава на съдържанието й, но все пак от време на време проверяваше да не е забравил нещо.
— Както вече докладвах, имаме седемнадесет агенти, действащи в Женева, и американците изпращат днес още дванадесет. Като прибавим руснаците и швейцарците, които претърсват града като рицари от Кръглата маса, търсещи Светия Граал, съм убеден, че скоро някой ще попадне на Скот. Един от най-големите проблеми е, както вече обясних, че швейцарците не желаят да си сътрудничим. За тях Скот е обикновен избягал престъпник и те заявиха категорично, че ако се доберат първи до него, няма да му дадат дипломатически имунитет.
— Както ние, така и швейцарската полиция и без съмнение руснаците — продължи Лорънс, — започнахме проверки във всички явни места: хотели, пансиони, ресторанти, летища, компании за наемане на коли, дори тоалетни. В постоянна връзка сме с всички агенти по места. Така че ако Скот неочаквано се появи отнякъде, ще можем моментално да го подкрепим. — Лорънс вдигна поглед и забеляза, че един от групата си записва всички подробности. — Ще прибавя, че в пощата подслушват всяко телефонно обаждане от Женева до банката „Баркли“. Ако Скот отново опита да се свърже с мен в банката или в апартамента ми, разговорът автоматично ще бъде прехвърлен тук, в този кабинет.
— Знае ли, че работиш за тайните служби? — попита Снел и прокара ръка през тъмната си коса.
— Не. И той като скъпата ми майка все още мисли, че съм чиновник в международния отдел на „Баркли“. Но не след дълго ще се досети, че това е само фасада. За разлика от майка ми той не вярва на всичко, което му казвам, а след разговора ни снощи сигурно ще стане подозрителен.
— Имаме ли още въпроси? — попита сър Морис, като погледна към Лорънс.
