— Защото въпреки доказателствата аз ти имах доверие — отвърна абатисата и очите й заблестяха. — Знам, че се страхуваше правителството на Франция да не падне, да не се възцари пълна анархия в страната. Искала си да си сигурна, че „Шахът Монглан“ няма да попадне у когото не трябва, че няма да одобря мерките, които си била готова да предприемеш. Кажи ми, Фигхен, как смяташе да измъкнеш плячката от ръцете на френските войници, след като извадеха шаха от абатството „Монглан“? Да не би да си се канела да нападнеш Франция с руски войски?
— Бях скрила свои отряди в планината, които щяха да попречат на французите да минат през прохода — обясни с усмивка Екатерина. — Не носеха униформи.
— Ясно — отвърна абатисата. — И какво те накара да прибегнеш до тези отчаяни мерки?
— Май ще трябва да ти разкажа онова, което знам — примири се императрицата. — Както ти е известно, купих библиотеката на Волтер след неговата смърт. Сред документите открих таен дневник на кардинал Ришельо, в който бе записал със специален шифър проучването си за историята на „Шаха Монглан“. Волтер го разгадал и така успях да прочета какво е било открито. Ръкописът е заключен в сейф в Ермитажа. Там отиваме. Искам да ти го покажа.
— Защо този документ е толкова важен? — попита абатисата изненадана, че приятелката й не бе споменала досега този факт.
— Ришельо успял да проследи шаха до мавъра, който го подарил на Карл Велики, дори преди това. Знаеш, че Карл Велики водил кръстоносни походи срещу маврите както в Испания, така и в Африка. Веднъж обаче защитил Кордова и Барселона от баските, които заплашвали да свалят маврите от власт. Въпреки че баските били християни, те от векове се опитвали да разгромят кралството на франките и да завладеят Западна Европа. Интересът им бил насочен към Атлантическото крайбрежие и планините, където се били укрепили.
— Пиринеите — подсказа й абатисата.
— Точно така — отвърна царицата. — Вълшебните планини, както ги наричали те. Знаеш, че същите тези планини едно време били убежище на най-мистичния култ, известен още от раждането на Христос. Келтите произлизат от това място и били изтласкани на север, принудени да се заселят в Бретан, а по-късно и на Британските острови. Магьосникът Мерлин бил роден в тези планини, там бил и домът на неразгадания и до днес таен култ на друидите.
— Тези неща не са ми известни — призна абатисата и продължи напред по снежната пътека. Тънките й устни бяха стиснати, сбръчканото й лице приличаше на каменна статуя от древна гробница.
— Ще прочетеш всичко в дневника. Почти стигнахме — каза Екатерина. — Ришельо твърди, че маврите нахлули по тези места, разкрили тайните, пазени векове първо от келтите, после от баските. След това маврите нашественици закодирали наученото със създаден от тях шифър. Истината е, че успели да скрият кодираната тайна в златните и сребърните фигури на „Шаха Монглан“. Когато станало ясно, че маврите могат да загубят властта си на Иберийския полуостров, те изпратили шаха на Карл Велики, към когото изпитвали искрено страхопочитание. Като най-могъщ владетел в историята на цивилизацията, те преценили, че единствено той може да го опази.
— Вярваш ли в тази легенда? — попита абатисата, докато приближаваха масивната фасада на Ермитажа.
— Сама прецени — отвърна Екатерина. — Знам, че тайната е по-стара от маврите, по-стара и от баските. По-стара е дори от друидите. Трябва да те попитам, приятелко моя, някога чувала ли си за тайно мъжко общество, наречено „Свободни масони“?
Абатисата пребледня. Спря на прага и не пристъпи по-нататък.
— Какво каза? — попита немощно тя и стисна приятелката си за ръката.
— Ясно — разбра Екатерина. — Значи знаеш, че е истина. След като прочетеш ръкописа, ще ти разкажа историята си.
Бях едва четиринайсетгодишна, когато напуснах дома си в Померания, където израснахме двете с теб. Малко преди това баща ти бе продал имението и се бе върнал в родната си Франция. Никога няма да забравя тъгата, която изпитах, мила ми Елен, затова, че нямаше да мога да споделя с теб успеха, за който бяхме говорили, нямаше да има с кого да обсъдя факта, че много скоро можех да бъда избрана за кралица.
По онова време бях на гости в двора на царица Елисавета Петровна в Москва. Елисавета, дъщеря на Петър Велики, беше завзела властта с политически преврат и бе хвърлила всичките си противници в затвора. Тъй като никога не се бе омъжвала и бе късно да роди, тя беше определила невзрачния си племенник, великия княз Петър, за свой наследник. Бях избрана да се омъжа за него.
На път към Русия двете с мама спряхме в двора на Фридрих II в Берлин. Фридрих, младият император на Прусия, когото Волтер вече бе нарекъл „Велик“, изрази желание да ме подкрепи при обединяването на кралства Прусия и Русия посредством брак. Бях значително по-добър избор, отколкото сестрата на Фридрих, тъй като той не искаше да я пожертва за тази цел.
