„Господине, най-съкровеното ми желание е да притежавам творбите ви… Ако сред тях има ръкопис, който искате да скриете от хорските погледи, аз съм готов да го опазя и съхраня…“
Абатисата вдигна очи от листа. Погледът й бе станал отнесен и замислен. Сгъна бавно писмото и го върна на Екатерина, а тя го прибра в тайника.
— Не е ли ясно, че става дума за работата на Волтер над ШИФЪРА в дневника на кардинал Ришельо? — попита императрицата. — Опитвал се е да се добере до тази информация от мига, в който се е присъединил към тайния орден. Може би най-сетне ще ми повярваш…
Екатерина взе последния дневник, подвързан в кожа, прелисти страниците, докато откри откъс към края, и прочете на глас думите, които абатисата знаеше наизуст, същите думи, които отдавна починалият кардинал Ришельо бе записал с шифър, известен единствено на него:
„И ето че най-сетне се добрах до тайната, разкрита в древен Вавилон, тайната, пренесена в персийската и индийската империя, известна само на малцина избраници, тайната на «Шаха Монглан».
Тази тайна, също като святото име Господне, никога не бива да бъде записвана. Тази тайна носи в себе си толкова власт, че е била причина за рухването на цивилизации, за смъртта на крале, тя не може да бъде разкрита пред никого освен пред посветените в ордена, пред мъжете, преминали успешно изпитания и положили клетви. Тази тайна е толкова ужасна, че може да бъде доверена единствено на най-високопоставените сред елита. Убеден съм, че тайната е записана като формула, че тази формула е станала причината за рухването на кралства през вековете. Говоря за кралства, които днес са само имена от историята. Независимо че маврите са били посветени в тайната, независимо че са се страхували от нея, те са я записали в «Шаха на Монглан». Вписали са тайни и символи в полетата на дъската, а също и във фигурите, ала са задържали ключа, който единствено виртуозните играчи могат да задействат.
Разбрах за тези неща, след като събрах и прочетох старите свитъци от Шалон, Соасон и Тур и сам ги преведох. Нека Бог се смили над душите ни.“
Ecce Signum23
— От мемоарите му — започна да обяснява Екатерина, когато притихналата абатиса прочете написаното — научаваме, че Железния кардинал е планирал пътуване до „Монглан“. Само че, както знаеш, починал през декември същата година, след като потушил въстанието в Русийон. Имаме ли право да се съмняваме дори за момент, че е знаел за съществуването на тези тайни общества, че е възнамерявал да се добере до „Шаха на Монглан“, преди да попадне в ръцете на друг? Всичките му действия са били посветени на придобиването на власт. Защо да се променя на стари години?
— Скъпа моя Фигхен — усмихна се абатисата, за да прикрие обхваналия я при тези думи смут, — отлично разбрах какво се опитваш да ми кажеш. Работата е там, че всички тези хора са вече мъртви. Дори да са посветили живота си на търсенето на тайната, така и не са успели да я открият. Не ми казвай, че се страхуваш от призраците на мъртъвци.
