Палатът на Фридрих се намира в Потсдам, с огромни голи зали, богато осветени, ала без произведения на изкуството, каквито има в другите кралски дворци из Европа. Фридрих бе истински воин, предпочиташе компанията на войниците си пред придворните, хората на изкуството и жените. Говореше се, че спял на голи дъски, а кучетата му не се отделяли от него.
Същата вечер, когато пристигнах, капелмайстор Бах от Лайпциг бе дошъл със сина си Вилхелм от родния си град, за да посети другия си син, — Карл Филип Емануел Бах, който свиреше на клавесин при крал Фридрих. Негово величество бил написал канон в осем такта и помолил бащата Бах да импровизира. Както ми казаха, старият имал усет към тази работа. Вече бил създал канони и неговото име и името на Исус Христос били вплетени в музиката с математически знаци. Изобретил противоположни контрапункта, където хармонията е огледален образ на мелодията.
Ойлер предложил старият капелмайстор да създаде вариация, която да отразява отвътре в структурата си „Безкрайността“, тоест Всевишния и всичките му проявления. Кралят останал невероятно доволен, ала аз бях сигурен, че Бах ще се поколебае. Като композитор мога да ви кажа, че не е лека задача да се занимаваш с чужда музика. Веднъж ми се наложи да напиша опера по теми на Жан-Жак Русо, философ, който няма никакъв слух. Ала да се скрие загадката на природата в музиката… Това ми се струва невъзможно.
За моя изненада обаче капелмайсторът затътри ниското си набито тяло към пианото. Огромната му глава бе покрита с натруфена перука, която не му беше по мярка. Рошавите му прошарени вежди приличаха на орлови криле. Имаше голям нос, квадратна челюст, а грубото му лице бе вечно намръщено, което показваше, че е и доста заядлив. Ойлер прошепна, че старият Бах не е почитател на „представленията по задължение“ и сигурно ще се подиграе на краля.
Той сведе рошавата си глава над клавишите и засвири поразително прекрасна мелодия, която се понесе като грациозна птица. Приличаше на фуга, ала когато се заслушах, долових нещо сложно и непонятно. Веднага разбрах какво е постигнал. По непознат за мен начин всеки ред от мелодията започваше с един хармоничен ключ и завършваше с по-висок, докато накрая, след шестте повторения на първоначалната тема на краля, тя завършваше с ключа, с който бе започнала. Как бе осъществил прехода, как го бе постигнал, остана загадка за мен. Това бе истинска магия, също като превръщането на обикновените метали в злато. Беше измислено толкова умело, че музиката можеше да се извисява все по-високо и по-високо, сякаш за да бъде чута от ангели.
— Великолепно! — прошепна кралят, когато Бах завърши. Той кимна към някои от генералите и войниците, седнали на дървени столове в оскъдно обзаведената зала.
— Как се нарича тази творба? — попитах Бах.
— Ricercar — отвърна старият, навъсеното му изражение не се беше повлияло от красотата на музиката, която бе сътворил. — На италиански означава „търся“. Това е много стара форма в музиката, която вече не е на мода. — След тези думи се обърна към сина си Карл Филип, известен с „популярната“ си музика.
Бах грабна нотния лист на краля и написа най-отгоре R i c e r c a r, с едри букви, ясно отделени една от друга. С всяка буква написа латинска дума, така че се получи „Regis Iussu Cantio Et Reliqua Canonica Arte Resoluta“. В груб превод това означава песен, която произлиза от краля, а останалото е създадено от изкуството на канона. Канонът е музикална структура, в която всяка част е един такт след предишната, но повтаря цялата мелодия, така че тактовете се припокриват. По този начин се създава впечатление за безкрайност.
След това Бах написа две латински фрази в полето. Преведени, звучаха по следния начин:
Множат се нотите, множи се и богатството на краля.
Модулацията извисява се, извисява се и славата на краля.
Двамата с Ойлер поздравихме възрастния композитор за умелата творба. И тогава ме помолиха да изиграя три партии шах на сляпо срещу краля, доктор Ойлер и Вилхелм, сина на капелмайстора. Въпреки че старецът не играеше шах, той обичаше да наблюдава как протича играта на другите. Накрая, след като спечелих и трите партии, Ойлер ме дръпна настрани.
— Приготвил съм ви един подарък — каза ми той. — Измислих нов обход на коня, математическа задача. Сигурен съм, че това е първата формула, открита за пълна обиколка на коня по шахматната дъска. Ако нямате нищо против, ще дам копие и на стария композитор. Тъй като много обича математически игри, това ще му се стори забавно.
Бах пое подаръка със странна усмивка и ни благодари искрено.
— Предлагам да се срещнем утре сутринта в дома на сина ми, преди хер Филидор да си замине — покани ни той. — Дано да ми остане време да подготвя една малка изненада.
Любопитството ни бе огромно и ние се съгласихме да отидем на уреченото място в уречения час.
