Подът на антрето бе покрит с черни и бели плочки, подредени в шахматен ред. Отстрани се издигаха мраморни колони, а по стените висяха италиански пейзажи в сиво-зелена гама. В центъра бълбукаше малък фонтан, опасан от бръшлян.
От двете му страни се извиваха мраморни стълби със заоблени ръбове. Десните водеха към официалната трапезария, където махагоновата маса бе сервирана за петима. Отляво бе холът и Бланш се бе настанила в тежко винено кресло. Ужасен китайски шкаф в единия край, лакиран в червено, с едри златни дръжки привличаше погледа. Останалата част от помещението бе пълна с безобразно скъпи предмети от антикварния магазин на Луелин. Той се изправи веднага щом ни видя, и се приближи, за да ни поздрави.
— Вие двете къде бяхте? — попита Бланш, когато слязохме по стълбите. — Още преди час трябваше да сервират коктейлите и ордьоврите.
Луелин ме целуна по бузата и отиде да уведоми Хари, че сме пристигнали.
— Просто се заприказвахме — обясни Лили, стовари огромното си туловище в едно от креслата и тутакси посегна към списанията.
Хари се втурна откъм кухнята, понесъл поднос с ордьоври. Беше си сложил готварска престилка и шапка с огромна периферия. Приличаше на гигантски рекламен плакат за бухнало тесто.
— Чух, че идвате — грейна той. — Пуснах по-голяма част от персонала, за да не ми висят над главата, докато готвя. Затова сам ще ви сервирам ордьоврите.
— Заприказвали се, ти представяш ли си? — обади се Бланш, когато Хари остави подноса на една от малките масички. — Можеха да провалят вечерята.
— Остави ги намира — намигна ми Хари, застанал с гръб към Бланш. — Момичетата на тази възраст трябва да си имат някои тайни. — Хари се заблуждаваше, че ако попадне под моето влияние, Лили може и да се промени малко. — Вижте сега — потегли ме той към подноса с ордьоврите. — Тези са с хайвер и сметана, тези са с яйца и лук, а тези са направени по тайната ми рецепта за пастет от черен дроб. Майка ми я даде, когато беше на смъртно легло.
— Прекрасен аромат — похвалих го аз.
— А тези са със сьомга и разбито сирене, ако не ви се яде хайвер. Искам поне половината да ги няма, когато се върна. Вечерята ще бъде сервирана след трийсет минути. — Отново ми се усмихна доволно и изтича навън.
— Сьомга — измърмори Бланш, с измъчена физиономия. — Дай ми една от тези хапки. — Подадох й чинията, след което и аз си взех една.
Лили пристъпи до ордьоврите и на бърза ръка налапа няколко.
— Кат, искаш ли шампанско? Мога да ти направя коктейл, ако кажеш.
— Шампанско става — отвърнах тъкмо когато Луелин се връщаше.
— Аз ще налея — предложи той и застана зад бара. — Шампанско за Кат, а какво да бъде за очарователната ми племенница?
— Скоч със сода — поиска Лили. — Къде е Кариока?
— Малкото бонбонче вече си легна. Няма нужда да точи лиги около ордьоврите. — Тъй като Кариока се опитваше да ухапе Луелин по глезените винаги когато го видеше, бе напълно ясно защо той се отнася с такова пренебрежение към кучето. Докато Лили се цупеше, Луелин ми подаде висока чаша шампанско. След това се върна зад бара, за да налее скоч и сода.
Подир половин час и още много ордьоври Хари излезе от кухнята, облечен в тъмнокафяво официално сако и ни покани на трапезата. Лили и Луелин бяха от едната страна на махагоновата маса, Бланш и Хари в двата края. Другата страна очевидно бе запазена за мен. Настанихме се и Хари наля вино.
— Да пием за заминаването на любимата ни приятелка Кат, за първия й дълъг престой далеч от нас. — Чукнахме се и той продължи: — Преди да заминеш, ще ти напиша списък на най-хубавите ресторанти в Париж. Трябва да отидеш в „Максим“ или на Айфеловата кула и само като споменеш името ми на оберкелнера, ще ти сервират като на принцеса.
Трябваше да му кажа. Сега или никога.
— В интерес на истината, Хари — започнах аз, — в Париж ще бъда само няколко дни. След това заминавам за Алжир.
Хари ме погледна и поднесената към устата му чаша застина. След малко я остави на масата.
— Алжир ли? — попита.
— Там заминавам на работа — обясних. — Ще остана цяла година.
— Ще живееш при арабите?
— Ами да, заминавам за Алжир — потвърдих. Всички на масата мълчаха и аз им бях искрено благодарна, че не се намесват, за да ми помагат.
— Защо ти е да ходиш в Алжир? Да не би да си се побъркала? Може би има някаква друга причина, поради която се опитваш да избягаш от мен?
— Ще разработвам компютърна система за ОПЕК — обясних аз. — Това е петролен консорциум. Означава Организация на страните — износителки на петрол. Те произвеждат и изнасят петрол, а една от базите им е в Алжир.
— Какъв е този петролен консорциум — изръмжа Хари, — дето го управляват група смотаняци, некадърни да пробият една дупка в земята? Цели четири хиляди години арабите се мотаят из пустинята, камилите им серат, където си искат и не произвеждат абсолютно нищо! Как е възможно точно ти да…
Валери, прислужницата, подбра чудесен момент, за да внесе супника. Избута количката до Бланш и започна да сипва.
— Валери, какво правиш? — попита Хари. — Не точно сега!
