Бащата на Ви се бе изправил като огромен парен чук, на път да се стовари, със здраво вкопани нозе и безизразни очи. Той беше най-едрият в лагера. Говореше се, че бил най-грамадният мъж, раждал се някога в расата им, и присъствието му всяваше страх по две причини: размерите му и неговата непредвидимост. Настроенията му се меняха непрестанно и прищевките му бяха жестоки, но Ви прозираше истината зад променливия му нрав. Нищо не се правеше без намерение да се постигне съответният ефект. Злобата и коварството му бяха толкова големи, колкото и мускулите му.
— Събуди се — проехтя гласът на Блъдлетър. — Докато лентяйстваш, тоя слабак ще те окраде.
Ви се сви надалече от баща си, но започна да яде, като забиваше зъбите си в месото и дъвчеше бързо, колкото можеше. Знаеше, че вероятно ще бъде пребит и от двамата, така че трябваше да погълне възможно най-много, преди наказанието да се стовареше върху него.
Дебелакът започна да се извинява, но Блъдлетър го изрита в стъпалата с подкованите си ботуши. Лицето на мъжа посивя, но той знаеше, че трябва да мълчи.
— Причините за случката са досадни за слушане. — Блъдлетър се взря във войника. — Интересува ме какво смяташ да предприемеш.
Без да се поколебае и за миг, войникът сви юмрук, замахна и го заби над хълбока на Ви. Ви изпусна хапката си, тъй като ударът беше изкарал въздуха от дробовете му и месото от устата му. Той изпъшка, вдигна го от мръсната земя и отново го налапа. От прахоляка в пещерата бе станало солено на вкус.
След като побоят започна, Ви продължаваше да яде между ударите, докато не почувства как прасецът му се огъна почти до счупване. Извика и изпусна бута. Някой се втурна и го отнесе.
Блъдлетър през цялото време се смееше, без да се усмихва. Звуците излизаха от устата му подобни на лай и бяха режещи като ножове. После сложи край на всичко. Без никакво усилие сграбчи дебелака за тила и го запрати към скалата.
Подкованите ботуши на Блъдлетър се спряха пред лицето на Ви.
— Подай ми кинжала.
Ви примигна със сухи очи и се опита да помръдне.
Кожените бричове прошумолиха и лицето на Блъдлетър се озова пред това на Ви.
— Подай ми кинжала или ще те пратя да заместиш жените тази вечер.
Войниците, струпали се около баща му, се изхилиха и някой метна камък, който улучи Ви точно по ранения крак.
— Кинжалът ми, момче.
