Освободена любов полностью

За момент споменът за мръсното стълбище, където се случи, оживя. Почувства оръжието, опряно до слепоочието си. Усети как джинсите му бяха грубо смъкнати. Преживя отново безумието, което му беше сторено. Спомни си как дъхът дращеше гърлото му, а очите му бяха пълни със сълзи, как се напика и намокри евтините маратонки на онзи.

— Този уикенд — заяви Куин — ще се погрижим и за теб, Блей.

Джон остави бирата и разтърка лицето си, а Блей се изчерви.

— Виж, Куин… не знам…

— Довери ми се. Ще те уредя. Джон, ти си следващият.

Джон понечи да поклати глава отрицателно, но се спря, за да не изглежда като идиот. И без това се чувстваше непълноценен — толкова дребен и немъжествен. Ако откажеше предложението за секс, окончателно щеше да попадне в категорията на загубеняците.

— Значи се уговорихме — продължи да настоява Куин.

За момент, докато Блей въртеше в ръцете си долния край на тениската си, Джон си помисли, че той ще откаже. Това много го облекчи.

— Да. — Блей прочисти гърлото си. — Аз… да, страшно съм наточен. Май само за това мога да мисля сега. Пък и така боли.

— Знам, нали го изпитах. — Различните очи на Куин проблеснаха. — Ще се позабавляваме чудесно. По дяволите, Джон… ще накараш ли тялото ти да се задейства?

Джон сви рамене, искаше му се да избяга.

— Е, ще поиграем ли на „Убийци“? — попита Блей, като посочи с брадичка към ексбокса на земята. — Джон пак ще ни победи, но можем да се състезаваме за второто място.

Беше страхотно облекчение да се съсредоточат в нещо различно и тримата се впуснаха в играта, като крещяха към телевизора и се замеряха с обвивки от бонбони и бирени капачки. Боже, Джон обичаше това. На екрана се състезаваха като равни. Там не беше малък и изоставащ. Беше по-добър от другите. В „Убийци“ можеше да е воинът, който мечтаеше да бъде.

Когато ги съдра от бой, погледна Блей и се досети, че той беше избрал точно тази игра, за да накара Джон да се почувства добре. Все пак Блей имаше умението да отгатва мисли и настроения, и да ти спести притеснението. Беше чудесен приятел.

След четири стекчета, три посещения до кухнята, две цели игри на „Убийци“ и филма „Годзила“ след това, Джон погледна часовника си и се надигна от леглото. Фриц щеше да дойде да го вземе скоро, тъй като имаше уговорка за четири часа всяка сутрин и трябваше да я спази или щяха да го изритат от тренировъчната програма.

— Ще се видим утре в часовете, нали? — със знаци попита той.

— Става — отвърна Блей.

— По-късно може да си початим — усмихна се Куин.

— Да. — Джон се спря на вратата. — Ей, щях да те питам нещо. — Той потупа окото си и посочи към Куин. — Как получи тази синина?

Изражението на Куин остана съвсем спокойно, усмивката му — широка както винаги.

— О, нищо. Просто се подхлъзнах и паднах в банята. Тъпо, нали?

Джон се намръщи и хвърли поглед към Блей, но той седеше загледан в пода и не вдигна очи. Явно нещо се беше случило.

— Джон — каза Куин с твърд тон, — случват се такива неща.

Джон не повярва, още повече че Блей не променяше позата си, но тъй като пазеше свои собствени тайни, нямаше навик да любопитства.

— Разбира се — потвърди той със знаци, подсвирна бързо за довиждане и тръгна.

Когато затвори вратата, чу плътните им гласове и сложи ръка на дървото. Изпитваше страшно силно желание да стане като тях, но това със секса… Искаше да премине през преобразяването, за да стане мъж и да отмъсти за мъртвите, а не заради чукането на мацки. Всъщност може би трябваше да вземе пример от Фюри.

Въздържанието беше добър вариант. Фюри се въздържаше от край време и ето че беше уравновесен и готин тип. Не беше лош пример за подражание.

— Какво ще бъдеш? — изстреля Бъч.

Вишъс погледна към съквартиранта си и едва се насили да произнесе проклетата дума.

— Примейл на Избраниците.

— Какво е това, по дяволите?

— Казано накратко, донор на сперма.

— Я почакай… Ще участваш в ин витро оплождане?

Ви прокара ръка през косата си и си помисли колко хубаво би било да забие юмрук в стената.

— Малко по-плътско ще е.

Като спомена плътско, си помисли, че беше минало доста време от последния път, когато беше имал нормален секс с жена. Дали щеше изобщо да свърши по време на ритуалния акт с Избраницата?

— Защо ти?

— Трябва да е член на Братството. — Ви закрачи из сумрачната стая и реши, че ще запази самоличността на майка си в тайна още известно време. — Изборът не е голям. И става все по-малък.

— Там ли ще живееш? — попита Фюри.

— Къде там? — намеси се Бъч. — Да не искаш да кажеш, че няма да се биеш заедно с нас? И няма… да се виждаме?

— Не, всичко си остава, това го включих като условие в уговорката.

Бъч въздъхна облекчено, а Ви се опита да не се размеква от факта, че съквартирантът му също се вълнува дали ще могат да се виждат.

— Кога ще се случи?

— След няколко дни.

— Рот знае ли? — попита Фюри.

— Да.