При всяко хранене той беше от първите, които се докопваха до месото и ядеше с невиждана скорост, въпреки че липсата му на сръчност го затрудняваше. Не обръщаше особено внимание какво попадаше в устата му. Парчета месо, кръв и кости от сърната покриваха гърдите и корема му като одежда, изплетена от мърлявата му ненаситност.
Тази вечер мъжът приключи рано и се отпусна назад с парче месо в ръка. Въпреки че се беше заситил, не се отделяше от останките на животното, върху което се беше трудил, и не допускаше останалите войници наблизо просто за забавление.
Когато дойде време за наказанията, войниците напуснаха местата си около огъня и отидоха до платформата на Блъдлетър. Под светлината на факлите войниците, загубили при тренировките, коленичеха в краката на Блъдлетър и бяха пребити от победилите ги противници, а останалите подвикваха подигравки и ръкопляскаха. През това време претрансите се заеха с останалото от сърната, а жените очакваха реда си с непроницаеми очи.
Набелязаният от Ви за жертва не беше особено заинтересуван от униженията. Дебелакът погледа за малко и бавно се отдалечи. От ръката му висеше бут от сърната. Мърлявата му постеля се намираше на разстояние от мястото за спане на останалите войници, защото вонята му беше непоносима дори за техните носове.
Излегна се и заприлича на хълмисто поле. Тялото му представляваше комбинация от възвишения и низини. Сърнешкият бут, опрян на корема му, беше наградата на върха на планината.
Ви остана встрани, докато месестите клепачи не покриха малките очички на войника и гръдният му кош не започна да се повдига и спада ритмично. Скоро след това рибешката му уста се отвори и се разнесе хъркане. Именно тогава Ви запристъпва с босите си крака в прахта, без да издава и звук.
Гнусната воня на мъжа не го разколеба, нито пък го беше грижа за мръсотията, полепнала по месото. Приближаваше малката си ръка към кокала сантиметър по сантиметър.
Точно когато го докопа, черен кинжал се заби в пода на пещерата до ухото на войника и накара мъжа мигом да отвори очи.
