Когато Ви се замисли на какво се беше съгласил, сърцето му заблъска лудо в гръдния му кош. Като птица, която маха с криле в опит да се освободи от затвора на ребрата му. Това, че двама от братята и Ривендж реагираха така скептично, усили паниката му.
— Ще ме извините ли за малко? Трябва да… Трябва да изляза.
— Ще дойда с теб — каза Бъч.
— Не. — Ви беше отчаян. Ако имаше нощ, в която би се изкушил да стори нещо изключително нередно, това беше именно тази. Макар и неизказани, чувствата към съквартиранта му усложняваха ситуацията. А предприемеше ли нещо, щеше да предизвика катастрофа, с която трудно биха се справили както той, така и Мариса и Бъч. — Трябва да остана сам.
Ви прибра проклетия медальон обратно в задния си джоб и напусна смазващо тихия офис. Излезе забързано през страничната врата и пое по уличката. Искаше да се натъкне на лесър. Трябваше да намери поне един. Понечи да се помоли на Скрайб Вър…
Ви замръзна на място. По дяволите! Със сигурност повече нямаше да се моли на майка си. Или да използва тази дума.
Облегна се на студената тухлена стена на „Зироу Сам“ и въпреки че беше толкова болезнено, не можа да спре нахлуващите спомени за живота си във военния лагер.
Лагерът се намираше в дълбока пещера в Централна Европа. Тя беше дом на около трийсет войници, но имаше и други обитатели. Дузина претранси бяха пратени там за обучение и още около десетина жени, които да хранят и обслужват мъжете.
Блъдлетър управляваше лагера от години и беше създал някои от най-добрите бойци на расата им. Четирима от членовете на Братството бяха започнали тук под опеката на баща му. Много други не бяха оцелели.
В спомените си Ви беше гладен и премръзнал и наблюдаваше с негодуващ стомах как останалите се хранят. Гладът беше ръководил него, както и останалите претранси, от ранна детска възраст. Едничката му мотивация беше да се нахрани, независимо на каква цена.
Вишъс чакаше в сенките на пещерата, като избягваше да попада в трепкащата светлина на лагерния огън. Седем пресни сърни бяха погълнати с лудешка скорост. Войниците режеха месото от костите и дъвчеха като животни. Всички претранси потреперваха от глад, докато наблюдаваха пира отстрани.
Като всички останали Ви беше докаран до ръба от глад. Но не стоеше редом с другите младежи. Беше се усамотил в един далечен и тъмен ъгъл и не отделяше поглед от жертвата си.
Войникът, набелязан от него, беше дебел като прасе. Нагънатата плът преливаше от кожените му панталони, а чертите на лицето му бяха заличени от тлъстини. През повечето време Лакомникът не носеше туника и увисналите му гърди и стомах подскачаха, докато се перчеше наоколо, подритваше лагерните кучета или преследваше някоя жена. Въпреки цялата си леност той беше жесток убиец. Липсата му на бързина се компенсираше от брутална сила. Юмруците му бяха с размера на мъжка глава и се говореше, че късал крайниците на лесърите и ги ядял.
