Освободена любов полностью

— Кога се връща? — въздъхна Джон.

— Утре. Дадох да се разбере, че създава ли неприятности, напуска завинаги. Ако имаш проблеми с него, ела при мен. Ясно ли е?

По дяволите! Джон искаше сам да се грижи за себе си. Не искаше да тичат по него като подир дете.

— Джон? Ще дойдеш при мен. Кимни с проклетата си глава.

Джон кимна бавно.

— Не нападай тъпото лайно. Не ме интересува какво говори или прави. Не е нужно да отвръщаш само защото ти се репчи.

Джон кимна, защото чувстваше, че ако не го направи, Зи ще повтори казаното.

— Хвана ли те да се правиш на Мръсния Хари, няма да ти допадне това, което ще се случи.

Джон се загледа в стичащата се вода. Боже… Блей, Куин, а сега и Леш. Всички се бяха променили.

Обзе го параноя и той погледна към Зи.

— Ами ако преобразяването не настъпи при мен?

— Ще настъпи.

— Откъде можем да сме сигурни?

— Биология. — Зи кимна към огромния дъб. — Това дърво ще се разлисти, когато се появи слънцето. Няма друг начин. Същото е и с теб. Хормоните ти ще се разбушуват и после ще се случи. Вече можеш да ги усетиш, нали?

Джон сви рамене.

— Да, можеш. Начинът ти на хранене и спане са различни. Също и поведението ти. Мислиш ли, че преди година би хвърлил Леш на плочките и би го накарал да плюе кръв?

— Със сигурност не.

— Гладен си, но не ти харесва да се храниш, нали? Изтощен си и избухлив.

Боже, откъде братът знаеше всичко това?

— Преминал съм през същото. Не помниш ли?

— Колко остава още? — попита Джон.

— Кога ще се случи ли? Обикновено при момчетата е както при техните бащи. При Дариъс стана доста бързо. Но наистина не се знае. Някои остават с години на етапа, на който си ти.

Години? По дяволите.

— Ти как се чувстваше, когато се преобрази?

В последвалата тишина у брата настъпи зловеща промяна. Сякаш над него се прокрадна мъгла и той изчезна в нея, въпреки че Джон продължаваше да вижда все така ясно всеки детайл от белязаното му лице и огромното му тяло.

— Говори за това с Блей и Куин.

— Съжалявам. — Джон се изчерви. — Не исках да любопитствам.

— Няма значение. Виж, не искам да се тревожиш. Лейла ще е на разположение, за да има от кого да се храниш, а и ще бъдеш на сигурно място. Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.

Джон погледна нагоре към обезобразеното лице на воина и се замисли за съученика, когото бяха загубили.

— Хърт умря.

— Да, стават такива неща, но кръвта на Лейла е много чиста. Една от Избраниците е. Това ще ти помогне.

— Как ще знам какво трябва да правя?

Зи протегна шия и погледна към небето.

— Не се тревожи за това. Тялото ти само ще се погрижи. Ще е наясно какво иска и от какво се нуждае. — Зи отново наклони надолу обръснатата си глава. Загледа се в Джон и жълтите му очи пронизаха мрака като слънчев лъч, прокраднал се сред облаците. — Тялото ти ще поеме контрола за известно време.

Въпреки че го беше срам, Джон изписа с пръсти:

— Мисля, че ме е страх.

— Това значи, че си разумен. Задачата е трудна. Но както вече казах… Няма да допусна да ти се случи нищо лошо.

Зи се обърна, сякаш се чувстваше неловко, и Джон заразглежда профила на мъжа на фона на дърветата.

У Джон се надигна чувство на благодарност, но Зи го сряза, когато се опита да направи жест за „благодаря“.

— По-добре да се прибираме.

Преминаха отново през потока и поеха обратно към комплекса. Джон се замисли за биологическия си баща, когото никога не беше познавал. Избягваше да пита за Дариъс, защото той беше най-близкият приятел на Тор и на членовете на Братството им беше трудно да говорят за всичко, свързано с Тормент.

Искаше му се да знае към кого да се обърне с този въпрос.

Когато Джейн се събуди, нервните й окончания бяха като евтини коледни лампички — примигваха и после спираха да действат. Регистрираше звуци, които после изчезваха и се появяваха отново. Тялото й беше ту отпуснато, ту напрегнато и сега не можеше да си намери място. Устата й беше пресъхнала, беше й прекалено топло, но въпреки това трепереше.

Пое дълбоко въздух и осъзна, че беше полуседнала. И имаше зверско главоболие.

Но нещо миришеше хубаво. Боже, около нея наистина се носеше невероятен аромат… Отчасти напомняше тютюн, подобен на този, който баща й беше пушил, и отчасти билки. Сякаш беше в индийски магазин за благовонни масла.

Повдигна клепачи. Зрението й не функционираше добре, но вероятно защото не носеше очилата си. Виждаше достатъчно, за да разбере, че е в тъмна стая, в която имаше… Боже, навсякъде бяха натрупани книги. Също така откри, че столът, на който седеше, беше точно до радиатора, което обясняваше горещите вълни. А и главата й беше наклонена под странен ъгъл, което вероятно беше причината за главоболието.