Замисли се за миналото. За първото видение.
Грамотността не беше на почит във военните лагери, понеже с нея не можеше да се убива.
Вишъс се научи да чете на Древния език само защото един от воините притежаваше образование и имаше за задължение да поддържа елементарен дневник на лагера. Отнасяше се немарливо и работата го отегчаваше, така че Ви предложи да поеме задачата, ако мъжът го научи да чете и пише. Беше идеална сделка. Ви винаги се беше вълнувал от умението да предадеш цялото събитие на хартия и да го направиш непреходно. Вечно.
Научи се бързо и претършува лагера за книги. Откри няколко в затънтени, забравени места, скрити под стари оръжия и в изоставени палатки. Събираше овехтелите, подвързани с кожа съкровища, и ги складираше в отдалечен ъгъл на лагера, където държаха животинските кожи. Никой от войниците не ходеше там, тъй като беше женска територия, а ако жените го направеха, то беше, за да вземат материал за дрехи или завивки. Освен това мястото беше не само безопасно за книгите, но също така идеално за четене. Тук таванът на пещерата се снижаваше, а подът беше каменен и приближеше ли се някой, той незабавно го чуваше, тъй като трябваше да допълзи до него.
Имаше една книга обаче, за която дори това скривалище не беше достатъчно безопасно.
Най-ценен сред оскъдната му колекция беше дневникът на един воин, пристигнал в лагера преди около трийсет години. Аристократ по рождение, той се беше озовал тук в резултат на семейна трагедия. Шрифтът беше красив, а използваните думи така сложни, че Вишъс само можеше да се досеща за значението им. Дневникът обхващаше три години от живота на мъжа. Контрастът между събитията, описани преди и след идването му тук, беше драстичен. В началото животът на мъжа беше белязан от събития, характерни за аристокрацията, изпълнен с балове, прекрасни жени и изтънчени маниери. После всичко свършваше. Отчаяние, същото каквото изпитваше и Вишъс, изпълваше страниците, след като животът на мъжа се беше променил завинаги непосредствено след преобразяването му.
Вишъс четеше и препрочиташе, чувствайки близост с тъгата на пишещия. След всяко четене затваряше дневника и прокарваше пръсти по името, щамповано в кожата. „ДАРИЪС, СИН НА МАРКЛЪН“.
Ви често се чудеше каква бе съдбата на мъжа. Записките свършваха в ден, през който не се беше случило нищо забележително. По тази причина не знаеше дали е загинал при нещастен случай, или е напуснал непредвидено. Ви се надяваше да открие нещо повече за участта на боеца. Разбира се, в случай че доживееше да излезе от лагера.
