Момчето атакува бързо и притисна Ви към стената на пещерата. Въпреки че Вишъс удари силно главата си и дъхът му спря, отвърна на удара и улучи противника с книгата по лицето. Другите претранси се втурнаха да гледат, а Ви продължаваше да удря отново и отново. Беше обучаван да използва всяко налично оръжие, но когато повали момчето на земята, му се доплака, задето беше използвал нещо така ценно, за да нарани някого. Въпреки това трябваше да продължи. Ако загубеше преднина, можеше да го пребият и да му отнемат книгите, преди да успее да ги пренесе в друго скривалище.
Най-накрая другото момче спря да се съпротивлява. Лицето му беше подуто до неузнаваемост и едва дишаше, защото Ви го беше хванал за гърлото. От книгата с приказките се стичаше кръв и кожената подвързия висеше на парчета.
Случи се след сбиването. Усети странно изтръпване чак до върха на пръстите, в ръката, с която беше притиснал противника си към пода на пещерата. После наоколо падна зловеща сянка, причинена от светещата длан на Ви. Претрансът, притиснат от него, започна да се мята, като размахваше ръце и крака, сякаш цялото му тяло беше пронизвано от болка.
Ви го пусна и се взря ужасен в ръката си.
Когато погледна обратно към момчето, го порази видение, сякаш го удариха с юмрук, и това остави Ви смаян и без дъх. В неясен мираж видя лицето на момчето, духано от силен вятър, с коса, отметната назад, и поглед, взрян в далечна точка. Зад него се виждаше скалиста планина. Слънчева светлина огряваше и двама им, него и безжизненото тяло на момчето.
Мъртво. Момчето беше мъртво. Претрансите внезапно зашепнаха:
— Окото ти… окото ти. Какво стана?
Думите се отрониха от устата на Ви, преди да успее да ги спре.
— Смъртта ще те открие в планината. Ще усетиш вятъра, който ще те отнесе.
Рязко поемане на въздух накара Ви да вдигне глава. Една от жените стоеше наблизо. По лицето й беше изписан ужас, сякаш думите му бяха предназначени за нея.
— Какво става тук? — чу се гърмящ глас.
Ви се отдръпна от претранса, за да има изход за спасение от баща си и в същото време да може да го вижда.
Блъдлетър беше с разкопчани панталони и очевидно беше в тази част на лагера заради някоя от жените, работещи в кухнята.
— Какво държиш в ръката си? — попита Блъдлетър и се приближи към Ви. — Дай ми го веднага.
Изправен пред гнева на баща си, Ви нямаше друг избор, освен да му подаде книгата. Беше взета от ръката му с ругатня.
