Загубата на дневника би го лишила от надеждите му и затова го криеше на място, където не се завърташе жива душа. Преди лагерът да се установи тук, пещерата е била населявана от прачовеци, които бяха оставили нескопосани рисунки по стените. Неясните изображения на бизони и коне, отпечатъците от длани и рисунките на единични очи се смятаха за проклятие от войниците и всички масово ги избягваха. Пред въпросните стени беше издигната преграда и въпреки че рисунките можеха да бъдат напълно заличени, Вишъс знаеше защо баща му не се беше отървал от тях. Блъдлетър искаше в лагера да цари напрежение и дразнеше воините и жените, като ги заплашваше, че духовете на животните ще ги преследват и че отпечатъците от длани ще се съживят с ярост и настървение.
Ви не се плашеше от рисунките. Харесваше ги. В простотата на скиците имаше сила и изящество, а и му допадаше да опира собствените си ръце в отпечатъците на чуждите длани. Успокояваше го мисълта, че те принадлежаха на живелите тук преди него, които вероятно бяха водили по-хубав живот от неговия.
Държеше дневника в достатъчно широк и дълбок за целта процеп, между две големи изображения на бизони. През деня, по време на почивката на останалите, той се промъкваше зад преградата и четеше с пламнал поглед, докато не почувстваше утеха в самотата си.
Около година след намирането им, книгите на Вишъс бяха унищожени. Единственото, което му доставяше радост, беше изгорено точно както винаги се беше страхувал, че ще стане. И не беше изненада от кого.
Чувстваше се зле от седмици. Преобразяването му наближаваше, въпреки че тогава не беше наясно с това. Неспособен да заспи, стана и се понесе като призрак към скривалището си. Седна да чете приказки и заспа с книгата в скута си.
Когато се събуди, над него се беше надвесил един претранс. Момчето беше от агресивните, със суров поглед и жилаво тяло.
— Защо лентяйстваш, докато останалите работят? — подсмихна се той. — И това в ръцете ти книга ли е? Може би трябва да те наклеветя, задето не си изпълняваш задълженията. Така сигурно ще получа повече храна.
Вишъс тикна купчината с книги по-дълбоко в процепа и се изправи на крака, без да каже нищо. Беше готов да се бие за книгите си точно както го правеше за остатъците храна, с които пълнеше стомаха си, и за дрипите на гърба си. Онзи срещу него щеше да се бори за привилегията да докладва за книгите. Винаги беше така.
