Ръката й се разтрепери, когато положи ръка върху златната дръжка. Това беше зона с ограничен достъп и ако я хванеха тук, щяха да я накажат, но не я беше грижа. Независимо че се страхуваше от търсенето, с което се бе заела, не можеше да понася повече неизвестността.
Помещението беше с внушителни размери и пропорции, високият таван беше украсен със златни листа, тук лавиците с книги не бяха бели, а лъскавочерни. Книгите, опасващи стените, бяха подвързани в черна кожа, тесните им гръбчета, надписани със златни букви, проблясваха на светлината на свещите. Килимът на пода беше кървавочервен и мек като кожа.
Въздухът тук имаше необичайна миризма, ароматът напомняше някакви подправки. Предполагаше, че е, защото братята бяха идвали понякога, заседявали се бяха сред своята история и бяха вземали книги може би за себе си, а може би за своите предци. Тя се опита да си ги представи тук, но не можа, защото никога не беше виждала никого от тях. Всъщност никога не беше срещала наяве мъж.
Кормия действаше бързо, за да открие реда, по който бяха подредени томовете. Оказа се, че е по години. Почакай. Имаше и биографичен раздел.
Тя коленичи. Всеки от тези томове беше означен с номер и името на някой от братята, както и произхода му. Първият от тях беше античен том с изписани върху него символи с архаична вариация, които й напомниха за най-старите части от дневника на Скрайб Върджин. Имаше няколко книги с името и номера на този първи воин, а следващите двама братя носеха името му като бащино.
Доста по-нататък на реда тя взе случайна книга и я отвори. Заглавната страница беше пищно оформена — рисуван портрет на воина, заобиколен от текст с информация за името му, датата на раждане, членството му в Братството, както и мъжеството му в битки и тактическите му умения. Следващата страница беше за потеклото му с няколко поколения назад, после бяха изброени жените, с които се бе съвкупявал, и децата, които беше създал. След това глава по глава подробно беше описан животът му, битките и всичко останало.
Този воин — Торчър — очевидно беше живял дълго и се бе проявил като велик боец. Имаше три книги за него и едни от последните записки свидетелстваха за гордостта му, че единственият му оцелял син — Рейдж — се е присъединил към Братството.
Кормия върна книгата на мястото й и продължи нататък, като прекарваше показалец по подвързиите и докосваше имената. Тези мъже се бяха били за нейната сигурност. Именно те се бяха притекли на помощ при нападението над Избраниците преди десетилетия. Те бяха и тези, които пазеха цивилните от
Тъй като нямаше представа на каква възраст е отреденият за нея, нито кога е станал член на Братството, тя преглеждаше всяка книга. Бяха толкова много, цели купчини…
Пръстът й се спря на дебел том, първия от четири.
Името на бащата на Примейла я накара да изстине от ужас. Беше чела за него като част от историята на расата, о, Скрайб Върджин, дано да грешеше. Ако историите за този мъж бяха верни, значи дори и тези, които се биеха достойно, можеха да бъдат жестоки.
Странно, че не беше посочен произходът му по бащина линия. Тя продължи, като преглеждаше все повече корици и имена.
Беше само един том, и то по-тънък от пръста й. Когато го извади и приглади корицата с ръка, сърцето й биеше лудо. Подвързията бе твърда, когато я отвори, сякаш книгата рядко бе докосвана. Точно така и беше. Нямаше портрет, нито грижливо описани хвалебствия за бойните му умения, само дата на раждане, която показваше, че скоро ще навърши триста и три години, както и бележка за включването му в Братството. Тя обърна страницата. Не се споменаваше за други от потеклото му с изключение на Блъдлетър и останалата част от книгата беше празна.
Върна я на мястото й, отиде отново при томовете за бащата и извади третия. Тя четеше за родителя с надежда да научи за сина нещо повече, което да разсее страховете й, но откри само ужасяваща жестокост, което я накара да се моли Примейлът да прилича на майка си, която и да беше тя. Блъдлетър беше подходящото име за воин като него, безмилостен и към вампирите, и към
Прелиствайки към края, тя откри, че на последната страница е записана датата на смъртта му, въпреки че причината не се споменаваше. Взе първия том, за да види портрета му. Бащата имаше смолисточерна коса и брада, а очите му извикваха в нея желанието да затвори книгата и да не я отвори никога повече.
Когато прибра биографичния том, тя седна на пода. В края на срока, определен от Скрайб Върджин, синът на Блъдлетър щеше да дойде за нея и да разполага с тялото й като със своя собственост. Кормия не можеше да си представи същността на акта, нито какво щеше да направи мъжът, и се ужасяваше от уроците по секс.
