Освободена любов полностью

Дръпна още веднъж и изпълни дробовете си. Припомни си запознанството си с хероина. Миналия декември пропадането му в бездната на твърдите наркотици беше предотвратено не по негов избор, а само защото Джон Матю избра подходящия момент да го прекъсне.

Фюри издиша дима и погледна към върха на цигарата. Изкушението да посегне към нещо по-сериозно се беше върнало. Чувстваше потребност да се обади на Рив и да поиска пакетче твърда дрога. Може би тогава щеше да намери покой.

На вратата се почука и прозвуча гласът на Зи.

— Може ли да вляза?

Фюри тикна рисунката между страниците на енциклопедията.

— Да.

Зи влезе и не каза нито дума. Започна да крачи напред-назад с ръце на кръста. Фюри запали нова цигара и зачака, загледан как еднояйчният му близнак изтърква килима.

Зи можеше да бъде накаран да говори с увещания, колкото риба можеше да бъде придумана сама да скочи на куката. Мълчанието беше най-добрият начин да бъде убеден.

Най-накрая брат му спря.

— Тя кърви.

Сърцето на Фюри подскочи и той притисна с длан корицата на книгата.

— Колко и от кога?

— Крие го от мен, така че не знам.

— Как научи?

— Намерих превръзки в дъното на шкафчето в банята.

— Може да са там отпреди.

— Миналия път, когато отворих за самобръсначката си, не бяха там.

По дяволите!

— Ще трябва да отиде в клиниката на Хавърс.

— Има записан час за следващата седмица. — Зи закрачи отново. — Знам, че не ми казва, защото се страхува, че ще откача.

— Може би това, което си открил, й е било нужно за нещо друго.

Зи спря.

— О, да. Тези неща са мултифункционални. Ще говориш ли с нея?

— Какво? — Фюри пое дълбоко въздух. — Това е нещо лично. Между вас двамата.

Зи потърка обръснатата си глава.

— Теб повече те бива в тези неща. Последното, от което се нуждае, е да се срина пред нея. Или по-лошо — да й се разкрещя, защото съм уплашен до смърт и не мисля трезво.

Фюри вдиша дълбоко, но въздухът едва проникваше в гърлото му. Така му се искаше да се намеси. Искаше да мине по коридора ограден от статуи, да влезе в стаята на двойката, да седне до Бела и да научи какво става. Искаше да бъде герой. Но не беше редно.

— Ти си нейният хелрен. Ти трябва да говориш с нея. — Фюри допуши цигарата, сви нова и взе запалката. Чу се изщракване и пламъкът се появи. — Ще се справиш.

Зейдист изруга, покрачи още малко из стаята и пое към вратата.

— Разговорите за бременността ми напомнят, че ако я изгубя, с мен е свършено. Чувствам се дяволски безпомощен.

След като близнакът му си тръгна, Фюри отпусна глава назад. Докато пушеше, наблюдаваше огънчето на върха на цигарата и се зачуди дали то беше нещо като оргазъм за нея.

Боже. Ако нещо се случеше с Бела, двамата със Зи щяха да изпаднат в състояние на безтегловност, от което нямаше излизане.

Почувства се виновен от тази мисъл. Наистина не беше редно толкова да го е грижа за жената на близнака му.

Тревогата го накара да се чувства, сякаш бе погълнал рояк скакалци, и той продължи да пуши, за да заглуши емоциите, докато погледът му не попадна на часовника. По дяволите. След час трябваше да обучава класа във видовете оръжия. Трябваше да влезе под душа и да се опита да дойде на себе си.

Джон се събуди объркан и с усещане за тъпа болка в лицето. В стаята му се чуваше виещ шум.

Вдигна глава от тетрадката си и потърка нос. Металната спирала се беше отпечатала на лицето му и това го накара да се замисли за Уорф от „Стар Трек“. А шумът се носеше от будилника.

Четири без десет следобед. Урокът започваше в четири.

Джон се изправи и се заклатушка към банята. Постоя изправен пред тоалетната чиния, но усилието му се видя прекалено, обърна се и седна.

Боже, наистина беше изтощен. Прекара последните два месеца, спейки на стола на Тор в тренировъчния център, но Рот тропна с крак и го преместиха в голямата къща, където отново имаше истинско легло. Би трябвало да се чувства отлично с толкова място за краката. Но вместо това беше смазан.

След като пусна водата, светна лампите и примигна. Идеята да се откаже от тъмнината не беше добра не само заради болката в очите. Под вграденото осветление дребното му тяло изглеждаше ужасно. Нищо освен бледа кожа и стърчащи кости. Направи гримаса, прикри с ръка фалоса с размерите на палец, за да не се налага да го гледа, и загаси лампата.

Нямаше време за душ. Бързо си изми зъбите и се наплиска с вода. Не обърна никакво внимание на косата.

Озовал се обратно в спалнята си, му се прииска да се завре между чаршафите, но обу чифт джинси с детски размер и с гримаса затвори ципа. Бяха му широки и му седяха като чувал, въпреки че се стараеше да се храни.

Страхотно. Вместо да се доближава към преобразяването, той се смаляваше.

След още една паник атака от сорта „Ами ако с мен не се случи“ клепачите му започнаха да пулсират. Гадост. Чувстваше се, сякаш в очните му ями се бяха настанили малки човечета с чукове и блъскаха по всеки нерв там.