Освободена любов полностью

По дяволите. С това го възбуди още повече. Колкото повече тя се опълчваше на агресията му, толкова по-твърдо ставаше тялото му. Дори и в това си безпомощно състояние чувстваше мощно туптене между бедрата и в съзнанието си я виждаше наведена над леглото, облечена само в бялата престилка, а той проникваше в нея, застанал зад гърба й.

Може би беше редно да е благодарен, че тя го отблъсква. Като че ли му трябваше да се обвързва с жена…

Изведнъж нощта, в която беше прострелян, изникна в съзнанието му с пълна яснота. Спомни си милото посещение на майка си и невероятния й подарък за рождения му ден. Правеше го Примейл. Беше му натрапено.

Ви направи гримаса и захлупи лице с дланите си.

— Ох… Майната му.

— Какво не е наред? — попита тя заядливо.

— Проклетата ми съдба.

— Наистина ли? Аз съм заключена в тази стая. Ти поне си свободен да ходиш където пожелаеш.

— Не точно.

Тя изсумтя пренебрежително и после никой от тях не пророни и дума до идването на Бъч с новия поднос половин час по-късно. Полицаят беше достатъчно разумен да не говори прекалено и да действа бързо, а също така достатъчно предвидлив, че да държи вратата заключена през цялото време, докато беше в стаята. Което беше разумно.

Лекарката на Ви се канеше да избяга. Следеше ченгето, сякаш преценяваше мишена и държеше дясната си ръка в джоба на престилката.

Държеше там някакво оръжие. Дявол да го вземе.

Ви наблюдаваше Джейн внимателно, докато Бъч оставяше подноса на нощното шкафче и се молеше с всички сили тя да не предприеме нещо глупаво. Когато я видя да напряга тяло и да насочва тежестта си напред, той седна и се приготви за действие, защото не искаше никой друг да се занимава с нея. Никога.

Нищо не се случи. Тя забеляза смяната на позата му с крайчеца на окото си и това беше достатъчно да я разсее, за да може Бъч да напусне стаята и да заключи.

Ви се облегна на възглавницата и заоглежда решителната линия на брадичката й.

— Свали си престилката.

— Моля?

— Свали я.

— Не.

— Искам да я махнеш.

— Тогава ти предлагам да затаиш дъх. За мен е без значение, но поне липсата на кислород ще накара времето да тече по-бързо за теб.

Членът му пулсираше от възбуда. Трябваше да я научи, че неподчинението се заплаща, и то скъпо. Тя щеше да се бори със зъби и нокти, преди да се предаде. Ако изобщо се предадеше.

Гръбнакът на Ви се изви в дъга, хълбоците му потрепваха и ерекцията му се надигна под чаршафите. Господи… Беше дотолкова обсебен от мисълта за секс, че беше на ръба да свърши.

Ала трябваше да й вземе оръжието.

— Искам да ме нахраниш.

Веждите й рязко скочиха нагоре.

— Напълно си способен да…

— Нахрани ме. Моля те.

Тя се приближи до леглото, излъчваше деловитост и лошо настроение. Разгъна салфетката и…

Ви се хвърли към нея. Хвана я за ръцете и я притегли върху себе си. Елементът на изненада й попречи да се съпротивлява, но той беше убеден, че това е само временно. Така че се зае със задачата си бързо. Съблече й престилката, като я държеше възможно най-нежно, докато тялото й се гърчеше в опит да се освободи.

Желанието да я покори надделя. Изведнъж осъзна, че по-скоро се опитваше да я притисне на леглото и да й демонстрира властта и силата си, отколкото да държи ръцете й настрани от намиращото се в джоба й. Сграбчи двете й китки с една ръка и опъна ръцете й над главата. Блокира краката й с бедрата си.

— Пусни ме! — озъби се тя, тъмнозелените й очи преливаха от гняв.

Възбуден до крайност, той се приведе над нея и вдиша дълбоко. Това го накара да замръзне. Ароматът й не излъчваше наситената сладост на жена, желаеща секс. Тя не беше привлечена от него ни най-малко. Беше ядосана.

Ви я пусна незабавно, като се изтъркаля настрани, но не забрави да вземе престилката. Щом се усети свободна, тя скочи от леглото на мига, сякаш матракът гореше. Косата й беше разрошена. Блузата й — усукана около нея, а един от крачолите — подгънат до коляното. Дишаше тежко от напрежението и се взираше в престилката си.

Ви пребърка джобовете и откри един от бръсначите си.

— Не мога да допусна да държиш оръжие. — Той сгъна внимателно престилката и я сложи на таблата на леглото с ясното съзнание, че тя не би се доближила до него, дори да й платят.

— Ако се опиташ да нараниш някого от братята ми с нещо такова, може да пострадаш.

Тя изруга, дишайки тежко, и после го изненада.

— Какво ме издаде?

— Ръката ти, която го опипваше, докато Бъч оставяше подноса.

Тя обви ръце около тялото си.

— По дяволите. Мислех, че съм по-дискретна.

— Имам опит със скритите оръжия. — Той се протегна и отвори едно от чекмеджетата на нощното шкафче. Бръсначът тупна глухо вътре. Затвори го и със силата на съзнанието си го заключи.

Когато погледна обратно към нея, тя бършеше очите си, сякаш беше плакала, после бързо се обърна и застана с лице към стената. Беше присвила рамене, но не издаваше нито звук. Тялото й не помръдваше. Пазеше достойнство.

Ви спусна крака на пода.

— Ако ме доближиш — произнесе тя дрезгаво, — ще намеря начин да те нараня. Може да не е сериозно, но няма да ти се размине. Ясно ли е? Остави ме на мира.