Отприщен гроб полностью

Страйк вече бе обръгнал на запращане в задънени улици и въпреки това изпита разочарование.

Направи си чаша чай, устоя на изкушението за шоколадова бисквита и се облегна пред лаптопа си, докато хъркането на Тед продължаваше да звучи през отворената врата.

Трудността да открие Карин/Чери неимоверно повишаваше интереса му към нея. Започна да издирва в Гугъл комбинации от двете имена, за които със сигурност знаеше, че момичето е използвало. Едва когато се обърна към вестникарския архив на Британската библиотека, името Чери Мейкпийс изплува в брой на „Манчестър Ивнинг Нюз“ от 1999 година.

– Спипах те – промърмори, когато на екрана се появиха две полицейски снимки, едната на дългокос младеж със силно развалени зъби, а другата на рошава блондинка, която под дебелата очна линия бе ясно разпознаваема като Чери Гитинс от Чапман Фарм.

Репортажът описваше обир и намушкване с нож, извършени от Айзък Милс, каквото беше името на младежа с развалените зъби. Беше откраднал морфин, темазепам, диазепам и пари в брой от аптека, преди да намушка с нож клиент, опитал се да се намеси. Жертвата бе оцеляла, но Милс бе осъден на пет години затвор. Репортажът завършваше така:

Чери Мейкпийс, на 21 години, известна още като Чери Къртис, закарала с кола Милс до аптеката в деня на обира и го изчакала отвън. Мейкпийс твърдяла, че не е знаела за намерението на Милс да обере аптеката, нито ѝ било известно, че той притежава нож. Обявена е за виновна в съучастничество в престъпление с шестмесечна присъда, отложена за три години.

Страйк си записа имената Карин/Чери заедно с фамилиите Гитинс/Мейкпийс/Къртис. Откъде се бе взела последната, той нямаше представа; може би просто ѝ бе хрумнала случайно. Честата промяна на имената предполагаше човек, който държи да не бъде открит, но Страйк бе склонен да вярва на оценката „безмозъчно девойче“ и „лесно изпадаща под чуждо влияние“, дадена от полковник Грейвс за Чери предвид ошашавеното ѝ изражение на снимката в „Манчестър Ивнинг Нюз“.

Сега отвори страницата на Тормент Таун в Пинтерест със странните рисунки на Дайю Уейс и гротескни пародии на логото на УХЦ. Тормент Таун не бе отговорил на съобщението, изпратено от Страйк, над което той се бе потил повече, отколкото предполагаха няколкото думи.

Удивителни рисунки. По фантазия ли рисувате?

Особено силно изхъркване от съседната стая накара Страйк да се извърне от лаптопа, усещайки се гузен. Скоро се налагаше да тръгне обратно към Фалмут, за да хване нощния влак. Време бе да събуди Тед за последен разговор, преди отново да го остави на самотата му.

Докладът за Откровението, изпратен от Робин до Страйк, беше кратък и конкретен донякъде защото нямаше нито време, нито енергия да влиза в подробности в състоянието си на изтощение, приклекнала сред копривата в тъмното и спираща често да се ослушва за стъпки, но най-вече защото събитието я бе разтърсило повече, отколкото би искала да признае на хартия. Мадзу бе насърчавала хората от кръга да използват възможно най-мръсните и обидни думи, за които се сетят, в порицанията си към изповядващите се и Робин не вярваше, че някога ще забрави образа на разплакания Кайл, превит на две на стола си, докато останалите крещяха към него „перверзник“ и „педал“ в отговор на признанието му, че продължава да изпитва срам, задето е гей.

Когато времето на Кайл на горещия стол изтече, Мадзу му заяви спокойно, че сега ще е по-корав, след като е преминал през Откровението и се е изправил пред „изнасяне на показ на вътрешния си срам“, а после поздрави групата, задето са изпълнили нещо, несъмнено трудно за тях. И все пак израженията на отправящите оскърбления към Кайл още бяха запечатани в паметта на Робин: дадено им бе разрешение да бъдат възможно най-злобни без значение от истинското им отношение към хомосексуалността на Кайл и тя бе стъписана от ентусиазма, с който участваха, макар да знаеха, че ще дойде и техният ред да седнат в центъра на кръга.