Отприщен гроб полностью

Разговорът приключи без определен план за бъдещето на Тед. Страйк се върна в къщата и завари чичо си дълбоко заспал в креслото, така че тихо отиде в кухнята да провери имейлите на лаптопа си, който бе донесъл със себе си от Лондон.

Най-отгоре в папката с входящи съобщения беше имейлът от Мидж. Прикачила беше сканирано копие от писмото, което Робин бе поставила в пластмасовия камък предишната вечер.

Първият абзац бе посветен на връщането на начумерената Емили Пърбрайт във фермата и нереализираната дотук надежда на Робин да изтръгне информация от нея. Вторият абзац описваше сеанса в сутерена, когато от новите членове на Църквата бе поискано да пишат до семействата си. Завършваше така:

…така че, моля ви, нека някой от вас напише писмо от името на Териза, в което да се потвърди известието ми, че съм се присъединила към Църквата. Нека тя звучи разтревожена, те това ще очакват.

Други новини: някой във фермерската къща май е болен, вероятно се казва Джейкъб. Видях доктор Джоу да бърза натам силно притеснен. Засега нямам повече подробности, ще се помъча да узная повече.

Днес следобед имахме първото си Откровение. Седнахме в кръг в храма. Последния път, като го правихме, трябваше да говорим колко сме страдали във външния свят. Това сега беше съвсем различно. Хората бяха призовавани да седнат на стол в средата и да признаят за неща, от които се срамуват. Всички приключваха със сълзи. Аз не бях призована, тъй че сигурно съм наред следващия път. Мадзу водеше сеанса по Откровение и определено извличаше удоволствие от него.

Нищо ново за Уил Еденсор. Виждам го от разстояние понякога, но разговор не сме имали. Лин още е тук. Говори се, че можело да я изпратят в Бирмингам, не помня дали го споменах.

Благодаря, това е всичко. Много съм изморена. Надявам се всички там да сте добре х

Страйк прочете писмото два пъти и обърна особено внимание на изречението „Много съм изморена“ в края. Нямаше как да не се възхити на изобретателността на Робин, когато бе открила начин да замаже местонахождението на роднините си, но също като нея той се упрекна, че не е предвидил нуждата от сигурен адрес за кореспонденция. Страйк се запита още дали тази седмица е имало писмо за Мърфи, но не можа да измисли повод да попита, без да възбуди подозренията на Пат и сътрудниците. Вместо това написа съобщение в телефона си до Мидж, в което я помоли да напише писмо от името на Териза, защото се боеше, че неговият почерк е изявено мъжки.

От дневната все така се носеше хъркането на Тед, така че Страйк отвори следващия имейл, който беше от Дев Шах.

След като бе отделил часове предишния ден да издирва онлайн сведения за Чери Гитинс под рожденото ѝ име Карин Мейкпийс, най-сетне се бе добрал до кръщелното ѝ свидетелство и до смъртни актове за баща ѝ, починал, когато тя е била на пет години, и за братовчедката в Дълуич, при която се беше приютила след бягството си от Чапман Фарм. Майката на Чери, Морийн Агнес Мейкпийс, с фамилия по баща Гитинс, живееше в Пендж, тъй че Страйк беше пратил Шах да я посети.

Сутринта бях в Айвичърч Клоуз, пишеше Шах. Морийн Мейкпийс и апартаментът ѝ са в пълна разруха. Тя изглежда и говори като тежка алкохоличка, плюс, че е агресивна. Един съсед ме повика, когато приближавах към външната врата. Надяваше се да съм от общината, защото имало разправии относно контейнерите за смет, за вдиган шум и прочее. Морийн каза, че няма контакт с дъщеря си, откакто тя избягала на 15-годишна възраст.