Чапман Фарм е затворена общност и не използваме електронни устройства, защото ги намираме за вредни за медитативната духовна среда. Но писма са предавани на членовете, тъй че, ако желаеш, пиши ми до Чапман Фарм, Лайънс Маут, Ейлмъртън, Норфък, 8PC.
Робин преписа това, после го препрочете. Имаше още няколко съвета относно съдържанието на писмото и как то да бъде завършено.
Не използвайте фрази като „не се тревожи за мен“, които могат да ви изложат на емоционално изнудване.
В самия край не добавяйте галени думи като „мама“, „бабчето“, нито изрази като „с обич“. Използвайте кръщелното си име, без умалителни и прякори, които демонстрират продължаващо приемане на материално притежание.
Напишете адреса, на който да бъде изпратено писмото, на гърба на листа.
Робин написа:
Обърна листа и от другата му страна написа улица, за която от служебните си наблюдения знаеше, че съществува в Клапъм, избра случаен номер на сграда и измисли пощенски код, от който вероятно само SW11 беше точно.
Като вдигна поглед, видя, че повечето хора са приключили с писането. Вдигна ръка и предаде завършеното писмо на усмихнатата Бека, след което зачака всички да приключат със задачата. Накрая, когато писмата, хартията и химикалките бяха събрани, им позволиха да станат и да се върнат обратно горе.
Когато Робин излезе в двора, видя доктор Анди Джоу да бърза към двойната резбована врата на фермерската къща, понесъл медицинска чанта. Имаше отнесен и тревожен вид, контрастиращ с обичайната му овладяност. Докато другите от групата ѝ, писала писма, се скупчиха около басейна на Удавената пророчица, за да отдадат обичайните си почести, Робин изостана назад да наблюдава Джоу. Вратите на фермерската къща се отвориха и тя зърна възрастна индийка. Джоу прекрачи прага и се скри от поглед, а вратите се затвориха зад него. Робин, която всеки ден живееше в очакване бременната Ван да започне да ражда, се почуди дали това не обяснява бързането на Джоу.
– Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат – промърмори тя, когато дойде редът ѝ пред басейна, както обикновено топна ръката си в студената вода и намаза челото си, след което настигна Кайл, Амандийп и Вивиън. Вивиън тъкмо казваше:
– …сигурно много ще се ядосат, но хич не ме е грижа. Сериозно ви казвам, мястото им е в учебник като илюстрация на „фалшива същност“. Едва откакто съм тук, започнах истински да осъзнавам какво са правели с мен. Разбирате ли ме?
– Абсолютно – отвърна Кайл.
Писмописците бяха от първите, пристигнали в трапезарията, и съответно можеха да си избират места. Робин, която гледаше на всяко хранене като на възможност да събира информация, защото бе единственото време за смесване на църковните членове, предпочете да седне до няколко души, които разговаряха шепнешком. Толкова бяха погълнати от темата си, та не забелязаха веднага, че Робин е до тях.
– …каза, че Джейкъб бил много зле, но мисля, че доктор Джоу…
Говорещият – чернокож младеж с къси расти, млъкна, без да довърши. За раздразнение на Робин Амандийп, Кайл и Вивиън я бяха последвали до масата. Високият глас на Вивиън бе предупредил шепнещите си за тяхното присъствие.
– …ами тогава, честно казано, могат да вървят в ада – отсече Вивиън.
– Не използваме подобни изрази – остро изрече младежът с растите към Вивиън и тя се изчерви.
– Съжалявам, не исках…
– На никого не пожелаваме да иде в ада – поясни младият човек. – В УХЦ членовете не желаят редиците на Противника да се увеличават.
– Не, разбира се, че не – измънка Вивиън, вече аленочервена. – Искрено съжалявам. Всъщност трябва да ида до тоалетната…
Минута по-късно сърдитата на вид жена с бръсната глава, преместена от друг център на УХЦ, влезе в бързо пълнещата се трапезария. След като се огледа, се отправи към освободеното от Вивиън място. Робин видя как Кайл понечи да каже, че столът е зает, но след като отвори уста, бързо я затвори отново.
– Здравей – каза винаги бъбривият Амандийп и протегна ръка към жената с очила. – Амандийп Сингх.
– Емили Пърбрайт – промърмори жената и пое ръката му.