Отприщен гроб полностью

– Докато вътрешните стени не паднат, да. Не се славеха с особено качествено строителство.

– Ти свърза ли се с нея?

– Не, защото акаунтът ѝ във Фейсбук не е активен; не е пускала нищо повече от година, но пък открих човек на име Хенри Уърдингтън-Фийлдс, който ѝ е приятел във Фейсбук и живее в Лондон. Подозирам, че това е приятелят, който я е завел там и изтраял само една седмица. Той говори за своя стара приятелка, която Църквата почти съсипала. Много е гневен и озлобен, появяват се мрачни намеци за криминални деяния. Пратих му съобщение, но дотук – нищо. Ако пожелае да говори, току-виж сме установили какво се крие зад коментара на Флора пред Фъргюс Робъртсън „Има нещо, което не знаете“.

– Мислех си за това момиче Флора, след като прочетох имейла ти – каза Робин. – Стават двама души, извършили самоубийство или направили опит за такова след напускане на Църквата. Сякаш си тръгват оттам с невидими жилетки на самоубийци. А после се появява Удавената пророчица и ги кара да ги детонират.

– Много засукано го каза, но да, разбирам какво имаш предвид – кимна Страйк.

– Казах ли ти, че Алегзъндър Грейвс е изрисуван на тавана на храма с примка около врата си?

– Не, не ми каза.

– Извратено е, нали? Близо са до възвеличаване на самоубийството, след като са сложили това на тавана. Приравняват го с мъченичество в името на Църквата.

– Предполагам, че УХЦ ги устройва идеално напусналите да се убиват. Проблемът се решава от само себе си.

– Но пък доказва и правотата на Прудънс. Че не бива да се бърза с извеждането на Уил Еденсор, че няма как да се очаква той мигом да се осъзнае…

В този момент чуха тракане откъм площадката и вратата към външния офис се отвори. Страйк и Робин изненадано насочиха погледи натам: не се очакваше да дойде някой друг, предвид че Мидж беше в отпуск, а другите сътрудници по задачи.

И тогава на прага се появи Клайв Литълджон, едър и масивен в мокрото си от дъжда палто, с непроменена от вятъра късо подстригана коса. Очите му с надвиснали горни клепачи примигнаха към съдружниците във вътрешния офис. Иначе лицето му си остана застинало и безизразно.

– Добро утро – поздрави Страйк. – Мислех, че следиш съпруга на новата клиентка.

– Болен е – отвърна Литълджон.

– Така ли?

– Тя прати съобщение.

– И какво… имаш нужда от нещо ли?

– Разписки – обяви Литълджон, бръкна в джоба на палтото си, извади оттам купчинка листчета и ги сложи на бюрото на Пат.

– Ясно – кимна Страйк.

Литълджон постоя още секунда или две, после се обърна и излезе от офиса, като затвори зад себе си стъклената врата.

– Сякаш е таксуван на сричка – изрече тихо Робин.

Страйк не каза нищо. Още се мръщеше към стъклената врата.

– Какво има? – попита го Робин.

– Нищо.

– Има нещо, защо гледаш така?

– Как се е канел да влезе? Едва снощи промених графика, та да можем да се консултираме с теб, иначе сега щях да следя Франк Две и ти не би имала причина да си тук… особено при този ураган – добави Страйк, докато дъждът барабанеше по стъклата.

– О – промълви Робин и сега и тя насочи очи към вратата, през която бе излязъл Литълджон.

– Чу ли да се завърта ключ, преди да отвори?

– Той няма ключ – заяви Страйк. – Или поне не би трябвало да има.

Преди някой от двамата да е казал още нещо, телефонът на Робин зазвъня.

– Прощавай – каза тя на Страйк, като погледна екрана. – Райън е.

Страйк стана и отиде във външния офис. Разсъжденията му относно странното поведение на Литълджон бяха прекъснати от гласа на Робин и смеха ѝ. Очевидно плановете се променяха заради времето. После и собственият му телефон иззвъня.

– Страйк.

– Здравей – прозвуча гласът на Илза. – Как си?

– Добре – отвърна той, а гласът на Робин в съседната стая се снижи, което засили раздразнението му. – Какво има?

– Надявам се да не съм попречила.

– Кажи каквото имаш да казваш и ще те осведомя дали си попречила – каза Страйк, без да си прави труда да звучи прекалено дружелюбно.

– Всеки момент ще ти се обади Бижу.

– И как така го знаеш?

– Току-що ми го съобщи. И не само на мен, а на още трима души, с които водех разговор.

– И?

– Оплака се, че не си отговорил на съобщенията ѝ, тъй че…

– Звъниш ми да ме мъмриш за неотговорени съобщения?

– Боже мой, не, тъкмо обратното!

Във вътрешния офис Робин се смееше на още нещо, което Райън беше казал. Нямаше начин този човек да е чак толкова забавен.

– Слушам те – каза Страйк на Илза, приближи до междинната врата и я затвори по-шумно, отколкото беше необходимо. – Кажи каквото имаш да казваш.

– Корм – подхвана тихо Илза и той разбра, че тя не иска да бъде чута от колегите си, – тя е луда. Вече разправи…

– Обаждаш се да ми дадеш непоискан съвет за любовния ми живот, така ли?

Робин, завършила разговора си с Райън, отвори междинната врата тъкмо навреме да чуе как Страйк казва:

– …не, не желая. Така че не ми се меси.

После затвори.

– Кой беше? – попита изненадана Робин.

– Илза – лаконично отвърна Страйк, мина покрай нея и отново седна зад бюрото.