Отприщен гроб полностью

– Защо изобщо е написала в дневника си за изнасилването? – попита Робин. – Знаела е, че той ще бъде прочетен от някого от висшестоящите, а това не отговаря на описанието, което Ниъм даде на майка си. Не го чувствам като акт на пасивна жена.

– Може да е била отчаяна – предположи Страйк. – Може да се е надявала дневникът да бъде прочетен от човек, готов да ѝ помогне. – Отхапа залък от хлебчето, после каза: – Ще продължа да издирвам Диърдри, докато си във фермата. Би била отличен свидетел, ако можем да я намерим.

– Разбира се, не е задължително да е била убита – отбеляза Робин, все още следваща своята мисъл. – Ако е имала сърдечно страдание още преди влизането в Чапман Фарм и е била принудена да работи усилено без достатъчно храна, може да е починала от естествена смърт.

– Ако това се е случило, а те не са съобщили за смъртта, имаме налице престъпление. Бедата е, че за да го докажем, ни е нужен труп.

– Това е фермерски имот на много акри – изтъкна Робин. – Може да е заровена къде ли не.

– А няма да убедим властите да разкопаят цялото поле на базата на неподкрепени с доказателства догадки.

– Знам – кимна Робин. – А още и тази забрана на часовници и календари…

– Да, и аз точно за нея исках да заговоря – отвърна Страйк.

– Дори да открием хора, готови да свидетелстват, показанията им ще бъдат под съмнение – продължи Робин. – „Кога се случи това?“ „Буквално нямам представа.“ Така е много лесно да се представят фалшиви алибита. Само хората на върха знаят кой ден и коя дата е.

– Да, но по-непосредственият проблем е как ти да намериш начин да следиш дните, без някой да забележи, че го правиш.

– Ще измисля нещо – каза Робин, – но ако записваш дните и датите в бележките си до мен, това ще помогне да ме държи ориентирана.

– Чудесна идея – похвали я Страйк, извади бележника си и си го записа.

– И още – с леко неудобство заговори Робин, задето искаше това, – ако оставям по някое писъмце за Райън в камъка заедно с доклада ми до теб, би ли му го предавал?

– Няма проблем – отговори Страйк, записа си и това, като запази неутрално изражение. – Но в замяна и ти ми направи услуга. Ако ти се удаде възможност да извадиш изцапаната с кръв брадва от кухия ствол на дървото, направи го.

– Добре, ще се опитам – усмихна се Робин.

– А между другото, семейството ти знае ли какво се каниш да правиш?

– Без подробности – отвърна Робин. – Просто им казах, че за известно време минавам под прикритие. Не уточних къде отивам. Райън ще им се обажда периодически да ги осведомява. Много се надявам Абигейл Глоувър да реши да говори с теб – добави тя, нетърпелива да се отдалечи от темата за Мърфи, – защото бих се радвала да науча нещо за миналото на баща ѝ. Забеляза ли, че почти нищо не се знае за него?

– Да, забелязах, макар той явно да не възразява хората да узнаят, че е учил в Хароу.

– Така е, но извън това фактите са съвсем откъслечни. Баща му бил „бизнесмен“, но не се уточнява бизнесът му. Първата му съпруга умряла трагично, а той се обърнал към религията и открил УХЦ. И кажи-речи, това е всичко.

Храната им пристигна. Страйк, който все така се въздържаше от пържени картофи, гледаше тъй завистливо тези на Робин, че тя се разсмя.

– Вземи си – предложи. – Поръчах ги само защото от утре ще гладувам с мизерните им порции.

– Не – тъжно отказа Страйк. – Имам да свалям още седем килограма.

Тъкмо бе разрязал пилешките гърди, когато мобилният му телефон зазвъня, този път от неизвестен лондонски номер. Той отново остави ножа и вилицата си и отговори.

– Ало?

– О, здравейте – чу се женски глас. – Камерън Страйк ли сте?

– Да, същият – отвърна Страйк, без да си прави труда да поправи често допусканата грешка. – Кой се обажда?

– Ейва Рийни. Оставили сте ми съобщение да ви позвъня.

– Да – отвърна Страйк, надраска „жената на Рийни“ в бележника си и го обърна към Робин. – Питах се дали можете да предадете съобщение от мен на съпруга си, госпожо Рийни.

– На Джордан? За какво? – попита тя с нескрито подозрение. Чуваше се силен фонов шум, включително попмузика. Страйк предположи, че Ейва Рийни е в салона си за маникюр.

– Опитвам се да открия възможно най-много хора, живели в Чапман Фарм – отговори Страйк.

– Какво, онова сектантско свърталище ли? – попита Ейва Рийни.

– Същото. Мисля, че мъжът ви е бил там през деветдесетте години.

– Да, бил е.

– Тъй че, бихте ли могли…?

– Не – отсече тя. – Разделихме се.

– О, съжалявам да го чуя – каза Страйк.

– Той е в затвора.

– Да, знам, точно затова…

– Той е негодник. Развеждам се с него.

– Ясно – каза Страйк. – А има ли някой друг, който би му предал съобщение, за да проверя дали би говорил с мен за УХЦ?

– Ще попитам сестра му, ако искате – предложи Ейва. – Тя ще му иде на посещение следващата седмица. Я кажете, вие ли сте този, дето пипна Шакълуелския изкормвач?

– Да, аз.

– Той е! – повиши глас Ейва явно към някого, стоящ в близост, после попита: – Значи сега сте погнали УХТ? А, не – поправи се сама. – Това беше марка мляко.

– Джордан разказвал ли ви е някога за престоя си там?

– Не много. Но имаше кошмари, свързани с това – с известно злорадство добави тя.

– Наистина ли?