Искаш ли да обядваме, докато обсъждаме нещата? – предложи Страйк, като се върна в колата. – Ниъм препоръча добър ресторант съвсем наблизо – излъга той. В действителност бе издирил в интернет „Пещерата на Мерлин“ предишния ден.

Робин се поколеба. След като си бе взел почивен ден, Мърфи щеше да я очаква да се прибере възможно най-скоро, та да прекарат последните няколко часа заедно. И все пак я бе подразнил леко напрегнатият им разговор предишната вечер, в който Мърфи едва се бе въздържал да не покаже открито яда си. Приятелят ѝ, за когото се предполагаше, че ще я иска възможно най-добре подготвена за задачата ѝ под прикритие, се бе ядосал, че тя ще разговаря с един последен свидетел преди това, и поведението му твърде много ѝ напомняше за ситуацията в брака ѝ.

– Ами да, добре – отговори Робин. – Но не мога да се бавя много, защото… ъъ… казах на Райън, че ще се върна бързо.

– Естествено – отвърна Страйк, предоволен, че си е спечелил обяд. Надяваше се обслужването да е бавно.

„Пещерата на Мерлин“ се намираше в селския парк и беше типичен провинциален пъб с неговата фасада от дърво и червени тухли. Страйк и Робин бяха насочени към маса за двама в приятната ресторантска част с витрини към задна градина.

– Ако аз карам на връщане, ти може да пиеш – каза Страйк, когато седнаха. – Последен шанс за алкохол преди Чапман Фарм.

– Не ми пречи, ще пийна по-късно – отвърна Робин.

– Значи Мърфи приема да пиеш пред него, така ли? – осведоми се Страйк.

Робин вдигна поглед от менюто, което келнерката току-що ѝ бе подала. Нямаше спомен да е споделяла със Страйк, че Мърфи е алкохолик.

– Да, не възразява. Илза ли…?

– Уордъл – отвърна Страйк.

– О – каза тя и отново сведе очи към менюто.

Страйк не възнамеряваше да разкрива казаното от Уордъл за поведението на Мърфи, когато все още е пиел, защото знаеше как ще изглежда пред Робин, ако го изрече. И все пак попита:

– Кое го е накарало да се откаже?

– Каза, че не се харесвал пиян – отговори Робин и предпочете да задържи поглед върху менюто, а не върху Страйк. Подозираше, че той търси начин да ѝ предаде информация, която тя сигурно не би желала да чуе. Предвид неотдавнашното раздразнение на Страйк срещу намесата на Илза в личните му дела намираше за много лицемерно от негова страна да я разпитва за миналото на Мърфи.

Усетил леката хладина, лъхнала през масата, Страйк реши да не чопли повече темата. След като и двамата си поръчаха яденето, а Страйк поиска и хляб, я попита:

– Е, как ти се стори Ниъм?

– Ами освен че силно ми дожаля за нея, мисля, че тя ни даде няколко интересни неща. Особено снимката на майка ѝ. От описанието, дадено от Хенри Уърдингтън-Фийлдс на бременната жена, която видял да се свлича на земята, докато са орали…

– Да, и аз смятам, че е била Диърдри Дохърти – каза Страйк. – Сега знаем, че е имала сърдечни проблеми и в съчетание с тежък физически труд и четвърта бременност това дава сериозни причини да припадне или каквото там се е случило.

– Но ние знаем, че е оцеляла след припадъка, родила е и е живяла поне още две години – посочи Робин.

Келнерката донесе вода за Робин, безалкохолна бира за Страйк и панерче с хляб. Страйк си взе хлебче (можеше да се върне към диетата си след влизането на Робин в Чапман Фарм) и изчака жената да се отдалечи достатъчно, преди да каже:

– Мислиш, че Диърдри е мъртва, така ли?

– Не искам да мисля така – отговори Робин, – но и това е вероятност.

– Ами писмата, които мъжът ѝ все е късал?

– Може и да нямат нищо общо с Диърдри. Не мога да повярвам, че би било толкова трудно да открие семейството си, ако действително си е тръгнала от Чапман Фарм през 2003 година. И не намираш ли за подозрително, че е оставила най-малката си дъщеря там, когато е била уж изгонена?

– Ако Кевин Пърбрайт е прав и Лин е дъщеря на Джонатан Уейс, той може да е отказал да ѝ я даде.

– Ако Кевин Пърбрайт е прав – отвърна Робин, – Лин е била резултат от изнасилване и след като Диърдри е написала в дневника си, че Уейс я е изнасилил, тя вече е представлявала истинска опасност за него и за Църквата.

– Мислиш, че Уейс я е убил, заровил я е в Чапман Фарм и после е казал на всички, че я е изгонил през нощта с цел да избегне ДНК тест? На Уейс му е било достатъчно да заяви, че сексът е бил по взаимно съгласие, да накара няколко от членовете на сектата да потвърдят, че Диърдри е влязла напълно доброволно в спалнята му, и в такъв случай трудно би се стигнало до присъда. Както ти току-що изтъкна, Диърдри е останала в Чапман Фарм дори след като семейството ѝ си е тръгнало. Това не би изглеждало добре в съда. Нито фактът, че мъжът ѝ я е смятал за уличница и не е искал повече да има нищо общо с нея.

Като улови изражението на Робин, Страйк добави:

– Не казвам, че намирам тези аргументи справедливи и валидни. Просто съм реалист по отношение на възможността Диърдри да убеди съдебни заседатели.

Перейти на страницу:

Похожие книги