Отприщен гроб полностью

– Знам, че трябва да е било някакъв фокус, но после с години имах кошмари. Виждах я пред прозореца на стаята си в Уитби, подгизнала в бялата си рокля, с дълга черна коса като на Мадзу, да се взира в мен, защото всички ние сме били лоши и сме напуснали Чапман Фарм. Всички деца там се вкаменяваха от страх пред Удавената пророчица. „Тя те слуша. Тя ще знае, ако лъжеш. Ще дойде и ще те намери в тъмното.“ Това беше достатъчно да ни подплаши, та да сме примерни.

– Не се и съмнявам – поклати глава Робин.

Страйк извади от вътрешния си джоб сгънат лист хартия.

– Може ли да прегледаме няколко имена, та да видим спомняш ли си някого от тези хора? – попита той Ниъм и тя кимна.

Не разпозна никое от първата дузина имена, които Страйк ѝ прочете.

– Съжалявам, беше толкова отдавна и ако не са били в моето спално помещение…

Първото име, което Ниъм разпозна, беше на Кевин Пърбрайт и Робин видя от реакцията ѝ, че тя не знае за смъртта му.

– Кевин Пърбрайт, да! Помня него и сестра му Емили. Бяха мили. Имаха и по-голяма сестра Ребека, която се върна малко след отиването ни там.

– Как така се е върнала? – попита Страйк с готова за писане химикалка.

– Беше прекарала три години в Центъра в Бирмингам. Беше подготвяна от Папа Джей за един от бъдещите водачи на Църквата. Държеше се много властно. Беше любимка на Папа Джей и Мадзу. Нея не я харесвах много.

Страйк продължи да чете имена, но Ниъм само поклащаше глава, докато Страйк не стигна до Флора Брюстър.

– О, да, мисля, че нея я помня. Тийнейджърка, нали? Помогнах ѝ да направи първата си царевична кукла. Масово се изработваха в Чапман Фарм, после ги продаваха в Норич.

Страйк продължи с имената от списъка.

– Пол Дрейпър? Бил е по-голям от теб. Също тийнейджър.

– Не, не си спомням Пол.

– Джордан Рийни? Поредният тийнейджър.

– Не, съжалявам.

– Чери Гитинс?

– Не. Може и да са били там, просто аз не ги помня.

– Маргарет Каткарт-Брайс?

– О, боже, да, нея си я спомням – веднага каза Ниъм. – Беше много странна на вид, твърде много бе работено по лицето ѝ. Беше от богатите жени, каквито често посещаваха фермата. Имаше и една, която обичаше да се занимава с коне, а някои от другите правеха „йога“ с Папа Джей, но Маргарет беше най-богатата от всички.

Страйк прочете още имена, но единственото, което Ниъм разпозна сред тях, беше на Харолд Коутс.

– Той беше лекар, нали?

– Точно така – отвърна Страйк. – Често ли го виждаше?

– Аз не, но Мейви да. Все получаваше обриви на нервна почва. Той я лекуваше.

Страйк си записа това с безизразно лице.

– Помниш ли дъщерята на Джонатан Уейс? – попита Робин.

– Не – погледна я объркана Ниъм. – Тя беше умряла.

– Прощавай, не Дайю, имах предвид по-голямата му дъщеря Абигейл.

– О, нима е имал и друга? – учуди се Ниъм. – Не, никога не съм я виждала.

– Добре – каза Страйк, след като записа нещо последно в бележника си. – Много ни помогна, благодарим ти. Опитваме се да установим хронология, да открием кой е бил там и по кое време.

– Съжалявам, че не си спомням повече – каза Ниъм.

Допиха чая си и всички станаха от масата, а Робин внимателно измъкна крака си изпод Бейзил.

– В случай че – изрече предпазливо Ниъм – откриете нещо за мама, ще ме известите, нали?

– Разбира се – обеща Страйк.

– Благодаря. Откакто имам Чарли, много мисля за мама… Ойзин и Мейви твърдят, че не ги е грижа за нея, но знам, че и за тях ще означава много, ако узнаем какво е станало с нея…

Страйк, както Робин забеляза, изглеждаше изключително смръщен, докато вървяха по коридора дори предвид естествено намусеното му изражение. При външната врата Робин благодари на Ниъм за отделеното време и за бисквитите. Бейзил се въртеше около тях, като поклащаше опашка, очевидно убеден, че все още може да изкопчи забавление и почерпки от посетителите.

Страйк каза на Робин.

– Върви напред. Бих искал да си кажем нещо с Ниъм насаме.

Макар и учудена, Робин си тръгна, без да задава въпроси. Когато стъпките ѝ отшумяха, Страйк се обърна към Ниъм.

– Много съжалявам, че ще попитам това – заговори тихо, без да отделя поглед от нея. – По-малката ти сестра разказвала ли ти е някога как Харолд Коутс е лекувал обривите ѝ?

– Май ѝ беше дал някакъв мехлем, това е – отвърна недоумяваща Ниъм.

– Никога ли не е споменавала за друго по време на прегледите?

– Не – поклати глава Ниъм, но по лицето ѝ се появи страх.

– На колко е сестра ти сега? На двайсет и една?

– Да – кимна Ниъм.

– Харолд Коутс беше педофил – каза Страйк, а Ниъм ахна и притисна длани към лицето си. – Мисля, че трябва да я попиташ какво се е случвало. Вероятно има нужда от повече помощ, отколкото само да пие антидепресанти, а може и да изпита облекчение, че още някой знае.

– О, боже мой – прошепна Ниъм през пръстите на ръцете си.

– Съжалявам – повтори Страйк. – Знам, че няма да е особена утеха, но Мейви далеч не е била единствената.