Отприщен гроб полностью

– Бърза си – отбеляза тя, когато Робин започна да пълни костенурката си. – Откъде си?

– От Примроуз Хил в Лондон – каза Робин. – А ти къде…

– Хубав район е. Имаш ли семейство?

– По-малка сестра.

– Родителите ти живи ли са?

– Да – отговори Робин.

– С какво се занимават?

– Татко е управител на хеджфонд. Мама има свой бизнес.

– Какъв бизнес?

– Предоставя информационни услуги на фирми – отвърна Робин.

Луиз работеше бавно поради сковаността в ръцете си. Робин забеляза, че ноктите ѝ са изпочупени. Около масата църковните членове разговаряха с новодошлите вдясно от себе си и от онова, което Робин дочуваше, разговорите бяха много подобни на нейния с Луиз: бързо изстрелвани въпроси, целящи да изтръгнат максимум лична информация. При много кратка пауза в разпита на Луиз тя чу как Марион Хъксли каза на съседа си, че е вдовица и че управлявали с мъжа ѝ погребална агенция.

– Не си ли омъжена? – попита Луиз.

– Не… щях да бъда, но отменихме сватбата – отвърна Робин.

– О, колко жалко – коментира Луиз. – Кое те накара да се заинтересуваш от УХЦ?

– Една моя приятелка – каза Робин. – Тя искаше да отидем на сбирка, но не дойде, тъй че сама влязох в храма.

– Не е било съвпадение – отсече Луиз също както бе направила и блондинката при първото посещение на Робин в храма. – Повечето чисти духове са призовавани така, уж по случайност. Знаеш ли историята за сляпата костенурка? Онази, която живее в дълбините на океана и се показва на повърхността веднъж на сто години? Буда казва: представете си, че по океана се носи ярем. Пита какъв е шансът старата сляпа костенурка да се покаже в същия момент, което означава, че шията ѝ ще се пъхне в ярема. Ето колко е трудно за повечето хора да стигнат до просветление. Добра работничка си – отново я похвали Луиз, когато Робин завърши напълването на четвъртата си костенурка. – Мисля, че бързо ще достигнеш състоянието на чист дух.

От другата страна на Робин Ван също бе започнала да разправя на съседката си историята за сляпата костенурка. Зачуди се дали да се осмели и да попита Луиз защо главата ѝ е обръсната, но реши, че може да е твърде личен въпрос за начало, затова вместо това подхвана:

– Откога си…

Но Луиз заприказва през нея, все едно не я беше чула:

– Отпуск ли ти се наложи да вземеш, за да дойдеш в Чапман Фарм?

– Не – поклати глава Робин, – в момента не работя.

Лъчите на късното следобедно слънце пробождаха ретините на Страйк покрай рамките на тъмните му очила, докато вървеше по Слоун Авеню, готов да поеме следенето на Голямата стъпка. Мислите му бяха изцяло насочени към Робин, чудеше се какво ли става в този момент в Чапман Фарм, как приема тя новата си среда и дали ще успее да открие пластмасовия камък, скрит от вътрешната страна на оградата.

Щом наближи уреченото място, Шах, който наблюдаваше големия хотел „Челси Клойстърс“, тръгна да се отдалечава, което бе нормалната процедура при смяна за наблюдение, извършвано пред сграда с много прозорци – от всеки от тях някой можеше да гледа към улицата. Минута по-късно обаче Страйк получи обаждане от вече скрилия се от погледа му сътрудник.

– Здрасти, какво става?

– Той е вътре вече от час и половина – каза Шах. – Там гъмжи от секс труженички. Главно източноевропейки. Но исках да поговорим за Литълджон.

– Казвай.

– Той уведоми ли те, че е работил в агенцията на Патерсън два-три месеца, преди да дойде при нас?

– Не – намръщи се Страйк. – Не ми го е казал.

– Един, когото познавах там и сега е шеф на охраната в клон на Сити Банк, ми спомена вчера, че Литълджон е работил при тях. Моят човек напуснал, преди Литълджон да си тръгне. После чул, че бил уволнен. Без подробности.

– Много интересно – отбеляза Страйк.

– Да – каза Дев. – Със сигурност е служил в армията, нали?

– Да, бил е в Отдела за специални разследвания. – Твърдеше, че не работел от няколко месеца, преди да дойде при нас. Добре, благодаря. Ще говоря с него.

Страйк се канеше да пъхне телефона си обратно в джоба, когато той завибрира и на екрана се появи ново изпъстрено с емотикони съобщение от Бижу.

Здравей, силен и безмълвен международен тайнствени човеко Какво ще кажеш за срещичка по някое време тази седмица? Тъкмо си купих нов сутиен и колан с жартиери и нямам на кого да ги покажа Може да ти изпратя снимки, ако искаш

– Божичко – промърмори Страйк, като върна телефона в джоба си и извади вейп устройството. Това щеше да е второто съобщение от Бижу, което се канеше да игнорира. Двукратен секс според разбиранията на Страйк не диктуваше необходимост от официално съобщение за приключване, макар той да подозираше, че повечето от познатите му жени не биха се съгласили.