Отприщен гроб полностью

– От три години. Свестен човек е. Развел се и имаше нужда от стая, а аз пък имах нужда от наем. Само че, откакто му казах къде съм израснала, не спира да ми додява: „Трябва да напишеш книга за детството си, ще изкараш страхотни пари“. Ще ми се да не бях му се открехвала по въпроса. Само че една вечер прекалих с виното, след като гасихме ужасен пожар, при който загинаха жена и две деца.

– Съжалявам да го чуя – каза Страйк.

– Такава ни е работата – леко повдигна рамене Абигейл. – Но понякога те разтърсва. С онзи случай стана така, беше палеж, предизвикан от бащата с цел да извърши застрахователна измама с магазина си на партера. Измъкна се невредим негодникът. Мразя, когато деца пострадват от такива гадости. По-малкото го извадихме живо, но беше твърде късно. Беше вдишало много дим.

– Защо постъпихте на работа в пожарната?

– Пристрастена съм към адреналина – отвърна тя с бегла усмивка, а коляното ѝ продължаваше да подскача. Отпи нова глътка вино. – Тъкмо бях излязла от Чапман Фарм и ми се искаше да живея истински, дявол го взел, да участвам в нещо действено с реална цел, не да правя сламени кукли заради гладуващите деца в Африка, ако парите изобщо отиваха там. Съмнявам се. Така или иначе, не получих образование и при напускането си трябваше да уча за зрелостно свидетелство. Бях по-възрастна от всички останали в класа ми. И все пак бях сред щастливците, поне мога да чета.

Тя отново взе чашата си, а покрай тях мина брадат мъж.

– Влизала ли си в Тиндър, Аб?

– Чупката – отвърна студено Абигейл.

Мъжът се подсмихна, но не помръдна.

– Баз – представи се той и протегна ръка към Страйк.

– Тери – отвърна Страйк и я пое.

– Е, да се пазиш, Тери – подхвърли Баз. – Тя поглъща мъжете и ги изхвърля като диария.

После се отдалечи.

– Мръсник – процеди Абигейл. – Нямаше да дойда, ако знаех, че той е тук.

– Колега ли е?

– Не, приятел е на Патрик. Излязох два пъти на по питие с него, после му казах, че не искам да се виждаме повече, и той се вбеси. Впоследствие Патрик се напил с него и му изтресъл неща, които му бях разправяла за УХЦ. Сега всеки път, щом ме види, ме започва на тази тема… Аз съм си виновна – отсече сърдито. – Да си бях държала устата затворена. Когато мъжете чуят…

Гласът ѝ заглъхна и тя отново пийна вино. Страйк предположи, че Баз е чувал за практиката на духовно единение на Църквата, и за пръв път се запита на каква възраст от момичетата се иска да участват в това.

– Както споменах по телефона, този разговор е съвършено поверителен – уточни детективът. – Нищо от казаното няма да бъде публикувано.

– Освен ако не сринете Църквата из основи – подхвърли Абигейл.

– Май надценявате възможностите ми.

Тя бързо изпразваше чашата си с вино. След като го изучава миг-два с тъмносините си очи, изрече малко агресивно:

– Мислите ме за страхливка, нали?

– Сигурно е последното, което бих си помислил – отвърна Страйк. – Защо?

– Не ви ли минава през ума, че е било редно да ги изоблича? Да напиша въпросната проклета книга? Е – продължи, преди Страйк да е успял да отговори, – те имат много по-добри адвокати, отколкото аз мога да си позволя със заплатата си на пожарникар, а и достатъчно ядове бера по повод УХЦ от простаци като този, дето случайно е наясно за миналото ми там.

Тя вирна гневно среден пръст към Баз, който сега стоеше сам до бара.

– Нищо няма да оповестявам – увери я Страйк. – Просто искам да…

– Да, казахте го по телефона – отново го прекъсна тя. – А аз пък исках да кажа нещо чуто от онзи Кевин Пърбрайт, който ми се обади. Спомена нещо и то силно ме разстрои.

– Какво точно?

– За мама… как е умряла – отвърна Абигейл.

– И как е умряла, ако не възразявате срещу въпроса? – попита Страйк, макар вече да знаеше.

– Удави се край плажа Кроумър. Беше епилептичка. Получи пристъп. Плувахме обратно към брега и се състезавахме коя ще стигне първа. Когато стана достатъчно плитко, огледах се и реших, че аз съм спечелила, но… тя беше изчезнала.

– Съжалявам – промълви Страйк. – Явно е било много травматично. На каква възраст бяхте?

– На седем години. Но проклетият Кевин по телефона… той искаше да кажа, че баща ми я е удавил.

Абигейл пресуши чашата си, преди да изрече напрегнато:

– Не е истина. Баща ми дори не беше във водата, когато се случи, купуваше ни сладолед. Дотича запъхтян, като ме чу да крещя. Той и още един човек изтеглиха мама на пясъка. Татко се опита да ѝ направи дишане уста в уста, но беше твърде късно.

– Съжалявам – отново каза Страйк.

– Когато Пърбрайт заяви, че татко я е убил… звучеше, сякаш е взел нещо… Единственото хубаво нещо отпреди Чапман Фарм, което ме крепи, е мисълта, че двамата се обичаха, ако и това нямам, значи всичко открай докрай е гадост, разбирате ли?

– Да – кимна Страйк, на когото му бяха нужни големи усилия да се държи за хубавото в спомените, свързани със собствената му майка. – Разбирам.