Отприщен гроб полностью

– Пърбрайт все повтаряше: „Той я уби, нали? Той беше, нали?“. Отговарях му: „Не, мамка му, не го направи“. Накрая го пратих по дяволите и му затворих. Много ме стресира това, че ме бе издирил и ми позвъни на работа – продума Абигейл, сякаш изненадана от собствената си реакция. – Имах няколко лоши дни впоследствие.

– Не съм учуден.

– Той каза, че издателят му се отказал от него. Явно си въобразяваше, че ако му дам достатъчно шокиращи подробности, ще може да осъществи нова сделка. Сигурно сте чели книгата му?

– Няма такава – отвърна Страйк.

– Какво? – смръщи се Абигейл. – Излъгал ли ме е?

– Не, само че лаптопът му е откраднат вероятно от убиеца му.

– О… да. От полицията ми се обадиха, след като беше застрелян. Намерили номера на пожарната в стаята му. Отначало не разбрах. Помислих, че сам се е гръмнал. Звучеше много странно по телефона. Нестабилен. А после прочетох във вестника, че пласирал дрога.

– Така мисли полицията – уточни Страйк.

– Навсякъде го има – отсече Абигейл. – А ако съществува едно правилно нещо в УХЦ, то е, че не допускат наркотици. Измъквала съм премного дрогирани от свърталища, които са подпалвали случайно. Аз ли не знам…

Тя се огледа. Баз все така стоеше до бара.

– Аз ще го донеса – каза Страйк.

– О, браво – отвърна тя изненадана.

Когато Страйк се върна с нова чаша вино, тя му благодари, после попита:

– Как тогава знаете за обвиненията, които е отправял към Църквата, след като книга няма?

– Пърбрайт е пращал имейли на клиента ни. Ще възразите ли да си водя бележки?

– Не – отвърна тя, но изглеждаше малко неспокойна, когато той извади бележника си.

– Ще ми се да изясним едно нещо – каза Страйк. – Аз вярвам, че смъртта на майка ви е била нещастен случай. Задавам следващите въпроси само за да се уверя, че всичко съм покрил. Тя имаше ли застраховка живот?

– Не. Бяхме съвсем безпарични след смъртта ѝ. Винаги тя е била тази с редовна служба.

– Какво работеше?

– Всичко. Продавачка, чистачка в свободното време. Често се местехме.

– Родителите ви притежаваха ли недвижима собственост?

– Не, винаги живеехме под наем.

– Възможно ли е някой от роднините им да е помагал финансово? – попита Страйк, спомнил си скъпото училище в биографията.

– Родителите на баща ми бяха емигрирали в Южна Африка. Той не се разбираше с тях. Вероятно защото го бяха пратили в Хароу, а той се бе превърнал в шарлатанин. Мисля, че измъкваше някакви суми пари от тях, но накрая им дотегна от него.

– Той работил ли е някога?

– Не истинска работа. Вкара в действие някакви измамнически схеми, уж гарантиращи бързо забогатяване. Залагаше изцяло на изискания си говор и на чара си. Помня как една компания за луксозни автомобили банкрутира.

– А семейството на майка ви?

– Те са от работническата класа. Майка ми беше много хубава, но според мен семейството на баща ми я смяташе за долнопробна, още една причина да се отвърнат от нас. Била е танцьорка, когато са се запознали.

Страйк бе наясно, че „танцьорка“ не означава непременно някоя от Кралския балет, така че реши да не задълбава в темата.

– Колко време след смъртта на майка ви баща ви реши да ви отведе в Чапман Фарм?

– Само след няколко месеца.

– Според вас защо избра да идете там?

– Евтино място за живеене – отвърна Абигейл и пийна вино. – Извън погледа на властите. Там можеше да се скрие като нередовен длъжник. А и тогава налице бе вакуум в управлението на групата. Знаете ли за хората в Чапман Фарм преди създаването на Църквата?

– Да, знам – кимна Страйк.

– Аз научих едва след като си тръгнах оттам. Неколцина бяха останали, когато пристигнахме. Баща ми се отърва от всички, които не желаеше, но задържа хора, за които смяташе, че ще са му нужни.

– Значи веднага е хванал юздите, а?

– О, да – отвърна Абигейл без усмивка. – Би бил отличен бизнесмен или нещо от този род, само че то бе прекалено обикновено за него. Умееше обаче да накара околните да служат с желание и го биваше да открива талантите им. Задържа неприятния старец, който твърдеше, че е лекар, и една двойка, справящи се добре с работата във фермата. Имаше също един Алекс Грейвс, когото баща ми задържа, защото беше от богато семейство. И Мадзу, то се знае – процеди с презрение Абигейл. – Полицията не би трябвало да оставя никого от тях там – добави тя гневно, преди да отпие още една голяма глътка вино. – Също като рак е. Трябва да изрежеш старото, иначе всичко се връща отначало. Понякога става и по-лошо.

Тя вече бе изпила повечето от втората си чаша вино.

– Мадзу е дъщеря на Малкълм Краудър – добави. – Одрала му е кожата.

– Наистина ли?

– Да. Като излязох, издирих ги в мрежата и открих какви ги е вършил другият брат. Помислих си: „Аха, ето откъде се е научила на всичко. От чичо си“.

– Какво имате предвид с „научила се е на всичко“?

– Джералд е правел фокуси за деца, преди да иде да живее във фермата.

Незабавно друг спомен споходи Страйк – как бащата на двамата братя Краудър показваше на момиченца фокуси с карти край огъня на открито и в този момент прие напълно сравнението на комуната с рак, направено от Абигейл.

– И като казвате, че оттам се е научила на всичко…