Отприщен гроб полностью

– Пъргави ръце, нали така му казват? Бива я по тази част – каза Абигейл. – Гледала съм фокусници по телевизията, та се сещах какво прави всъщност, но другите деца вярваха, че тя твори чудеса. Чист дух – промърмори и сви устни.

Погледна през рамо тъкмо навреме да види как Баз си тръгва от пъба.

– И така – изправи се мигом. – Искате ли още една бира?

– Не, вземете само за себе си.

Когато Абигейл се върна с третата си чаша вино и отново седна, Страйк попита:

– Колко време след отиването ви в Чапман Фарм се роди сестра ви?

– Тя никога не се е раждала.

Страйк реши, че не го е разбрала.

– Питам кога Дайю…

– Тя не беше моя сестра – отвърна Абигейл. – Вече беше там, като пристигнахме. Родителите ѝ са Мадзу и Алекс Грейвс.

– Аз мислех…

– Знам какво сте мислели. След смъртта на Алекс Мадзу се преструваше, че Дайю е дете на баща ми.

– Защо?

– Защото семейството на Алекс се опитваше да получи опека над нея след самоубийството му. Мадзу не искаше да им даде Дайю, затова с баща ми скалъпиха историята как Дайю всъщност била негова дъщеря. Семейството на Алекс отнесе въпроса в съда. Помня как Мадзу побесня, като получи официално писмо с нареждане да осигури ДНК проби за Дайю.

– Това е интересно – коментира Страйк, който вече бързо пишеше в бележника си. – Бяха ли взети пробите някога?

– Не – отговори Абигейл, – защото тя се удави.

– Ясно – вдигна Страйк поглед от записките си. – Но Алекс Грейвс я е мислел за своя, така ли?

– О, да. Той направи завещание и назова Дайю като свой единствен бени… бене… как беше?

– Бенефициент?

– Да… предупредих ви, че нямам образование – промърмори Абигейл. – Вероятно е редно повече да чета. Понякога си мисля да се запиша на курс или нещо такова…

– Никога не е късно – каза Страйк. – И така, имало е завещание и Дайю е трябвало да получи всичко притежавано от Грейвс?

– Да. Чух Мадзу и баща ми да го обсъждат.

– Той имаше ли много за наследяване?

– Не знам. Приличаше на бродяга, но семейството му беше заможно. Понякога идваха да го посещават във фермата. Тогава УХЦ не бяха толкова строги относно визитите, хората просто пристигаха с колите си. Семейство Грейвс бяха изискани хора. Сестрата на Грейвс гледаше баща ми с обожание. Бузесто момиче беше. Баща ми не щадеше любезности пред всеки с пари зад гърба си.

– И тъй, когато Дайю е умряла, мащехата ви…

– Не я наричайте така – реагира остро Абигейл. – Не я приемам нито за мащеха, още по-малко за втора майка.

– Простете – извини се Страйк. – Мадзу тогава… тя вероятно е наследила всичко завещано от Грейвс?

– Сигурно да – вдигна рамене Абигейл. – Скоро след смъртта на Дайю бях заточена в Центъра в Бирмингам. Мадзу винаги ме е мразила и не ме искаше наоколо, при положение че нейната дъщеря вече не беше жива. В Бирмингам избягах от улицата, когато ме пратиха да събирам пари за Църквата. Спечеленото през деня стигна за автобусен билет до Лондон, където беше майката на майка ми. В нейния апартамент живея сега. Остави го на мен, благословена да е.

– На колко години бяхте, като напуснахте Църквата?

– На шестнайсет – отвърна Абигейл.

– Оттогава имали ли сте контакт с баща си?

– Никакъв и ми харесва така.

– Той не се ли е опитвал да се свърже с вас?

– Не. Аз бях Отлъчила се. Така наричат онези, които си тръгват. Главата на Църквата не може да има дъщеря, която е Отлъчила се. Сигурно е бил не по-малко доволен от мен да ми види гърба.

Абигейл пийна още вино. Бузите ѝ вече розовееха.

– Знаете ли – рязко подхвана тя, – преди Църквата го харесвах. Може би дори го обичах. Винаги са ме увличали момчешки развлечения и той ми угаждаше, риташе с мен топка, неща от този род. Приемаше, че си падам мъжкарана, но след Мадзу се промени. Тя е шибан социопат – със злоба изрече Абигейл – и го прекрои изцяло.

Страйк предпочете да не коментира това твърдение. Той, естествено, знаеше, че са възможни алхимични промени на личността под силно влияние, особено при ненапълно оформени характери. Само че според собствените думи на Абигейл Уейс е бил харизматичен и аморален тип още по времето, когато е живял с първата си съпруга; втората, както изглеждаше, се бе вписала като идеалния съмишленик във възхода му към статута на Месия.

– Взе да ме мъмри за нещата, които Мадзу не харесваше у мен – заговори отново Абигейл. – Тя му каза, че съм луда по момчета. Бях само на осем. Просто обичах да играя футбол. После ми забрани да го наричам вече „татко“, трябваше да използвам обръщението Папа Джей като всички останали. Това е мъжки свят – отметна глава назад Абигейл – и такива като Мадзу знаят къде е силата, тъй че се хващат на играта, гледат да държат мъжете доволни, та те да споделят с тях част от властта си. Караше момичетата да вършат разни неща, за да не ги прави тя. Намираше се там, горе – Абигейл вдигна ръка хоризонтално до максимум, – а всички ние бяхме ниско долу – посочи към пода. – Тъпчеше ни до една, та тя да е шибаната кралица.

– Но към собствената си дъщеря сигурно не е била такава – предположи Страйк.