Отприщен гроб полностью

Страйк извади от джоба бележника си със записките от разговора с Абигейл Глоувър, препрочете статията в „Мирър“ и си нахвърля бележки по два пункта, които му се сториха интересни, като записа и имената на споменатите свидетели. Разгледа внимателно снимката на Чери Гитинс, очевидно направена пред съда. На нея тя изглеждаше много по-голяма, клепачите ѝ бяха по-тежки, пухкавото ѝ по детински лице преди сега бе с по-ясно очертани контури.

Страйк седя замислен още няколко минути, след което отново се зае с преглеждане на архивираните вестници в търсене на сведения за Алекс Грейвс, биологичния баща на Дайю, ако можеше да се вярва на Абигейл Гроувър.

Отне двайсет минути, но накрая откри некролог на Грейвс в копие от „Таймс“.

Грейвс, Алегзандър Едуард Тоули, почина в дома си, Гарвестън Хол, Норфък, на 15 юни 1993 г. след дълго боледуване. Обичан син на полковник и госпожа Едуард Грейвс, скъп и непрежалим брат на Филипа. Погребението ще е в тесен кръг. Без цветя. Може да бъдат направени дарения на Фондацията за душевно здраве. „Не казвайте, че борбата не си струва.“[10]Както и Страйк бе очаквал, внимателно съставеният некролог повече прикриваше нещата, отколкото да дава информация. „Дългото боледуване“ със сигурност се отнасяше до психичните проблеми предвид предложението за дарения, докато „погребението в тесен кръг“, чиято дата не бе упомената, очевидно се бе състояло в Чапман Фарм, където Грейвс бе погребан съгласно волята, изразена в завещанието му. И все пак авторът на некролога упорито бе настоял, че домът му е Гарвестън Хол.

Страйк потърси имението в Гугъл. Макар да бе частен дом, имаше много снимки на къщата в интернет заради средновековния ѝ произход. Бе изградена от камък, имаше шестоъгълни кули, правоъгълни витражни прозорци и великолепни градини с жив плет, статуи, кокетно разположени цветни лехи и малко езеро. Страйк прочете, че в него се организират посещения с благотворителна цел.

Той издуха никотинови пари в тихия офис и отново се почуди колко ли пари Грейвс, който по думите на Абигейл бе приличал на бродяга, бе оставил на момичето, за което бе вярвал, че е негова дъщеря.

Небето отвъд прозореца вече бе като черно кадифе. Почти автоматично Страйк написа в търсачката на Гугъл „удавената пророчица УХЦ“.

Първата отправка бе към уебсайта на УХЦ, но се появиха също така няколко идеализирани изображения на Дайю Уейс. На много от тях тя бе точно както беше изрисувана в храма на Рупърт Корт – с бяла роба и развяна черна коса със стилизирани вълни зад нея.

Към края на страницата обаче Страйк видя рисунка, която привлече вниманието му. На нея Дайю бе каквато е изглеждала приживе, но в много по-зловеща форма. Беше майсторски изработена с молив и въглен и заешкото лице имаше вида на череп. На мястото на очите зееха празни ямки. Рисунката бе свалена от Пинтерест. Страйк кликна на линка.

Портретът бе качен от някой, назовал се Тормент Таун. Страницата имаше само дванайсет последователи, което ни най-малко не изненада Страйк. Тормент Таун бе публикувал само рисунки със същото кошмарно излъчване като първата.

Малко голо дете с дълга коса лежеше в зародишна поза на земята, лицето бе скрито, а двете стъпала сочеха в различни посоки. Образът бе заобиколен от две космати длани, образуващи фигура на сърце, очевидна пародия на символа на УХЦ.

Същите тези космати ръце образуваха фигура на сърце около долната част от голото тяло на мъж, на което еректиралият пенис бе заменен с бухалка с шипове по нея.

Друга рисунка показваше жена със завързана уста, една от косматите ръце я душеше, а на двете ѝ разширени зеници бяха изписани буквите УХЦ.

Дайю се появяваше често – понякога само лицето ѝ, друг път в пълен ръст, с бяла рокля, от която на пода капеше вода около босите ѝ крака. Лишеното от очи заешко лице се взираше през прозорци, наквасеният труп се рееше под тавани, надзърташе измежду тъмни дървета.

Внезапно изтропване стресна Страйк. В прозореца на офиса се бе ударила птица. В продължение на две секунди той и гарванът примигваха един срещу друг, а после той разпери черни криле и отлетя.

С ускорен сърдечен ритъм Страйк върна вниманието си към страницата на Тормент Таун. Спря на най-сложната рисунка дотук: старателно изобразена група, застанала около петоъгълен басейн. Фигурите бяха с качулки, засенчили лицата им, но това на Джонатан Уейс бе осветено.

Над басейна се рееше спектралната Дайю и гледаше към водата под себе си със зловеща усмивка. Там, където трябваше да е отражението на Дайю, се виждаше различна жена, плаваща по повърхността на водата. Беше руса и носеше очила с квадратни рамки, но също като Дайю нямаше очи, само празни орбити.