Отприщен гроб полностью

– Хекса… хексаграма двайсет и девет – отвърна Абигейл. – Бездната. Това е една от най-лошите хексаграми, които може да се получат. „Водата е образът, свързван с бездната; от домашните животни прасето е това, което живее в кал и вода.“ Още го знам наизуст, толкова често съм го чувала. И тъй, ако излезеше хексаграма двайсет и девет, а тя излизаше много по-често, отколкото е нормално, защото има шейсет и четири различни хексаграми, значи си долен лъжец; ти си прасе. Мадзу те караше да пълзиш на четири крака, докато не позволеше да се изправиш отново.

– На вас случвало ли ви се е?

– О, да. Дланите и коленете ми се разкървавяваха. Пълзях в калта вечерта, след като Дайю се удави – продума Абигейл с изцъклен поглед. – Мадзу накара мен, стария Брайън Кенет, Пол Дрейпър, онзи Джордан и Чери да се съблечем голи и да пълзим из двора с маски на прасета, а всички ни гледаха. Три дни и три нощи трябваше да останем голи на четири крака и да спим в свинарника с истинските прасета.

– Боже господи – отрони Страйк.

– Е, вече знаете – каза Абигейл едновременно гневна и разтърсена. – Сега можете да го включите в книга и да изкарате куп пари от нея.

– Вече ви казах, че нищо такова няма да се случи.

Абигейл бръсна сърдито сълзите от очите си. Седяха в мълчание още няколко минути, после младата жена изгълта остатъка от виното си и каза:

– Елате отпред с мен. Искам да запаля цигара.

Излязоха заедно от пъба, Абигейл бе преметнала през рамо палтото и спортния си сак. Навън беше студено, духаше остър вятър. Абигейл се уви по-плътно в палтото си, облегна се на тухлената стена, запали цигара „Марлборо Лайт“, всмукна дълбоко дима, а после го издуха към звездите. Като че пушенето ѝ върна самообладанието.

– Аз пък ви мислех за строго посветена на физическата форма – каза Страйк, а тя отвърна унесено:

– Такава съм. Като тренирам, се потя яко. Като се веселя, разпускам яко. А като работя, съм адски добра… Не мога да се наситя на времето, прекарано извън Чапман Фарм. Разбирате ли ме какво ви казвам?

– Да – кимна Страйк. – Мисля, че разбирам.

Тя го погледна с леко разфокусиран поглед. Беше толкова висока, че очите им бяха почти на едно ниво.

– Ти си много секси.

– А ти си малко пияна.

Тя се разсмя и се отдели от стената.

– Трябваше да хапна след тренировката, да пия вода. Е, довиждане Крамерън, Кормариън или както там ти е шантавото име.

Тя му махна с ръка и се отдалечи.

Страйк се върна на Денмарк Стрийт малко след десет, след като бе напазарувал пътьом. След безрадостна вечеря с пиле на грил и задушени зеленчуци реши да слезе долу в пустия офис, за да последва мисъл, хрумнала му по време на интервюто с Абигейл Глоувър. Каза си, че го прави, защото е по-лесно да работи на стационарния компютър, отколкото на лаптопа, но смътно си даваше сметка за желание да поседи на съдружническото бюро, където с Робин често се настаняваха лице в лице един с друг.

Познатите звуци от трещящия трафик по Чаринг Крос Роуд се смесваха с откъслечни викове и смях на минувачи. Страйк отвори в компютъра си папката, където вече бе запазил данните за удавянето на Дайю Уейс, открити в архивите на Британската библиотека, а те му даваха достъп до обхващащи десетилетия вестникарски статии, включително такива в местни издания.

В националните вестници, и то не във всички, на смъртта на детето бяха посветени само кратки материали, затова пък всекидневници от Северен Норфък като „Лин Адвъртайзър“ и „Дис Експрес“ бяха отделили повече място на случая. Страйк се залови да препрочете тези статии.

Дайю Уейс се беше удавила рано сутринта на 29 юли 1995 година по време на импровизирано плуване, както бе наречено, със седемнайсетгодишно момиче, описано като нейна бавачка.

Към статията в „Лин Адвъртайзър“ бяха добавени снимки на двете момичета. Дори предвид размазващия ефект на печатарското мастило Дайю имаше очевидна прилика със заек – силно издадена напред горна челюст, подчертана от липсващ зъб, тесни очи и дълга лъскава коса. Чери Гитинс беше тийнейджърка с прилепнали към главата руси къдрици и твърде насилена усмивка.

Фактите, изложени в двата вестника, бяха идентични. Чери и Дайю решили да поплуват, Дайю срещнала трудности, Чери се опитала да стигне до нея, но детето било отнесено от силно течение. Тогава Чери излязла от водата и се опитала да вдигне тревога. Повикала минувачи, господин и госпожа Хийтън от Гардън Стрийт, Кроумър, и господин Хийтън се забързал да уведоми бреговата охрана, а госпожа Хийтън останала с Чери. По думите на господин Хийтън със съпругата му видели „млада жена по бельо и в истерия да тича към нас“. Щом зърнали наблизо детски дрехи, захвърлени върху камъните недалеч, осъзнали, че нещо никак не е наред.