Отприщен гроб полностью

– Ей такива неща иска Патрик да включа в книгата си. Да разтръбя пред цял свят, че съм била третирана като боклук, та хора като проклетия Баз да ми го натякват.

– Няма да публикувам нищо от това – успокои я Страйк. – Просто търся потвърждение… или липса на такова… за нещата, които Пърбрайт е разправил на клиента ми.

– Е, питайте тогава. Какво е казал той?

– Твърди, че имало вечер, когато на всички деца били раздадени напитки с опиат в тях. Бил е по-млад от вас, но се питах дали сте чували някой да е бил дрогиран.

Абигейл изсумтя и взе да върти празната чаша между пръстите си.

– Не бяха позволени кафе, захар, алкохол… нищо. Дори парацетамол не можеше да получи човек. Той ми дрънкаше по телефона за летящи хора. Сигурно по-скоро е вярвал, че е бил упоен, отколкото, че е станал жертва на шантавите фокуси на Мадзу, или пък вече е бил превъртял.

Страйк си записа бележка.

– Добре, ето нещо странно. Кевин е мислел, че Дайю може да става невидима, поне така е казал пред една от сестрите си.

– Какво? – почти със смях изрече Абигейл.

– Разбирам реакцията ви, но той явно е придавал значимост на това. Питах се дали тя не е изчезвала в някакъв момент преди смъртта си.

– Аз поне не помня… Но тя като нищо би могла да твърди, че може да става невидима. Би искала да се прави на магьосница като майка си.

– Добре, следващият ми въпрос също е странен, но исках да ви попитам за прасетата.

– Прасета?

– Да – кимна Страйк. – Може нищо да не означава, но все току изникват.

– О, нима?

– Шийла Кенет казва, че Пол Дрейпър бил бит, задето оставил няколко да избягат, а жената на Джордан твърди, че имал кошмари, свързани с прасета.

– А кой е Джордан Рийни?

– Не си ли го спомняте?

– Аз… о, май че да – промълви бавно тя. – Да не е онзи високият, дето се успал, като трябвало да е във вана?

– Кой ван?

– Ако е човекът, за когото си мисля, трябваше да е с Черил… Чери де… на пътуването със зеленчуците сутринта, когато Дайю се удави. След като го е нямало, отворило се е място за Дайю. Малък ван беше, имаше само една двуместна седалка отпред.

– Не знам дали е трябвало да отиде за доставката на зеленчуци – каза Страйк, – но според Пърбрайт Рийни е бил принуден от Мадзу да се самобичува с каиш през лицето за някакво неконкретизирано престъпление, което според нея полицията не би отминала.

– Казах ви, че такива неща се случваха непрекъснато. И защо жената на Рийни говори вместо него? Той да не е умрял?

– Не, в затвора е за въоръжен грабеж.

– Да беше насочил оръжието към Мадзу – промърмори Абигейл.

– Кевин Пърбрайт също е написал думата „прасета“ на стената на стаята си.

– Сигурен ли сте, че не е имал предвид полицаи?

– Може, но също така е вероятно да е написал „прасета“ като подсещане да ги включи в книгата си.

Абигейл погледна към празната си чаша.

– Още едно? – предложи Страйк.

– Да ме напиете ли се опитвате?

– Да ви се отплатя за отделеното време.

– Чаровник. Да, благодаря – отвърна тя.

Когато Страйк се върна с четвъртото ѝ питие, Абигейл отпи и после седя смълчана близо минута. Страйк, който предположи, че тя иска да каже повече, отколкото може би осъзнава, чакаше търпеливо.

– Добре – обяви внезапно тя. – Ето каква е работата, ако искате да знаете истината. Ако хора, били в Чапман Фарм през деветдесетте години, са имали страх от прасета, то не е, защото проклетите животни са се измъкнали навън.

– А защо тогава?

– „Прасето действа в мрачната бездна.“

– Моля?

– Цитат от „Идзин“. Знаете ли какво е това?

– Някакъв вид философски текст, нали?

– Мадзу казваше, че той служи като ора… ура…

– Оракул?

– Да, това беше. Но когато излязох, установих, че тя не го е използвала както трябва.

Предвид, че не разговаряше с Робин, която бе наясно с мнението му за гадаенето, Страйк реши да не изтъква, че надали съществува правилен начин да се използва оракул.

– Какво имате предвид?

– Редно е до книгата да се допитва човек, който се нуждае от насока, от мъдрост или както щете го наречете. Отброяват се стъбла от бял равнец, после поглеждаш в „Идзин“ какво е значението на хекса… нещо си, което се е образувало. Мадзу обича всичко китайско. Представя се за наполовина китайка, ама друг път е такава. Така или иначе, на никой друг не даваше да докосва стръковете равнец. Гадаеше по тях и преиначаваше.

– Как?

– Използваше ги да определя наказания например. Казваше, че ще се консултира с „Идзин“, за да узнае дали някой казва истината. Да провери дали си чист дух и имаш божествени вибрации. – Тонът на Абигейл бе пълен с презрение. – Мисля, че гадаенето с „Идзин“, с карти или кристали наистина действа, но не и при човек, който сам е нечист.

– И къде е мястото на прасетата във всичко това?