Отприщен гроб полностью

Страйк, корнуолец по рождение и с чичо в спасителната служба, бе по-наясно относно водните течения и удавянията от средния човек. Подводно течение като това, в което, изглежда, бе попаднала Дайю, можеше да отнесе с лекота седемгодишно дете, особено ако не бе имало нито якост, нито познания да плува успоредно на брега, за да избегне опасността, а не да се съпротивлява на сила, която би преборила дори опитен плувец със здрави мускули. Статията в „Дис Експрес“ завършваше с цитиране на спасител, даващ тъкмо този съвет на хора с лошия късмет да попаднат в подобна ситуация. Страйк знаеше също така, че газовете, довеждащи до издигането на телата на повърхността, се образуват много по-бавно в студена вода. Дори в края на юли в ранните часове на деня Северно море няма как да не е било много студено и ако малкото телце бе повлечено към дълбоки води и потънало на дъното, скоро би било оглозгано от риби и ракообразни. Като дете Страйк се бе наслушал на подобни истории от чичо си.

И все пак детективът откриваше известни несъответствия в описанието. Макар никой от местните журналисти да не го споменаваше, изглеждаше най-малкото необичайно двете момичета да идат на плажа преди изгрев-слънце. То се знае, зад това можеше да има невинна причина като предизвикателство или бас между тях. Шийла Кенет бе споменала, че малката винаги е командвала по-голямата. Може би Чери Гитинс е била твърде слабоволева да се противопостави на настояването на детето на ръководителя на сектата, решено да плува без значение от часа и температурата. Принудената усмивка на Чери на снимката не подсказваше за силна личност.

Докато небето зад прозорците на офиса се смрачаваше, Страйк отново прегледа вестникарските архиви, като този път търсеше репортажи от съдебното дело за смъртта на Дайю. Откри един в „Дейли Мирър“ с дата септември 1995 година. Някои подробности покрай случая бяха събудили интереса на националния вестник.

ДЕТЕ, ОБЯВЕНО ЗА ИЗЧЕЗНАЛО В МОРЕТО

Днес в съда на Норич бе произнесено заключение „изчезнала в морето“ след проведеното съдебно дело относно удавянето на седемгодишната Дайю Уейс от Чапман Фарм, Фелбриг.

Необичайното бе, че делото бе гледано при отсъствието на труп.

Началникът на местната брегова охрана Греъм Бърджис заяви пред съда, че въпреки щателното издирване намирането на останките на момиченцето се е оказало невъзможно.

„Тази сутрин имаше силно течение край брега, което би могло да отнесе малко дете на голямо разстояние – каза Бърджис пред съда. – Повечето жертви на удавяне изплуват на повърхността или в крайна сметка биват изхвърлени на брега, но уви, малка част от тях остават завинаги неоткрити. Бих искал от името на службата ни да поднеса най-искрени съболезнования на семейството.“

Седемнайсетгодишната Чери Гитинс (на снимката), приятелка на семейството на Дайю, завела ученичката в началните класове за ранно плуване на 29 юли, след като двете отнесли зеленчуци от фермата до местен магазин.

„Дайю все ме врънкаше да я заведа на плажа – каза видимо разстроената Гитинс пред съдията Джаклин Портиъс. – Мислех, че просто иска да поджапа. Водата беше студена, но тя се гмурна без колебание. Винаги е била храбра и авантюристична. Притеснявах се, затова влязох след нея. В една минута тя се смееше, после просто изчезна – скри се под водата и повече не се показа. Не можех да стигна до нея, дори не виждах къде е. Светлината беше слаба, още не се бе разсъмнало напълно. Върнах се на брега и се разкрещях за помощ. Видях господин и госпожа Хийтън да разхождат кучето си. Господин Хийтън изтича да телефонира на полицията и на спасителната служба. Никога не съм искала Дайю да бъде сполетяна от беда. Това е най-лошото, което ми се е случвало някога и никога няма да се примиря. Искам да се извиня на родителите на Дайю. Ужасно, ужасно съжалявам. Всичко бих дала да можех да върна Дайю.“

В показанията си Мюриъл Картър, собственичка на крайбрежно кафене, каза, че видяла Гитинс да води детето към плажа малко преди зазоряване.

„Носеха кърпи със себе си и си помислих колко неподходящо време са избрали за плуване, та затова съм го запомнила.“

В интервю след делото опечалената майка госпожа Мадзу Уейс, двайсет и четири годишна, каза: „Никога не ми е минавало през ум, че някой ще поведе нанякъде детето ми без разрешение, а най-малко за плуване в морето още по тъмно. Още се моля да я намерим, та да ѝ устроим подобаващо погребение“.

Господин Джонатан Уейс, 44-годишен, баща на загиналото момиче, каза: „Преживяваме ужасен момент и всичко е още по-лошо заради несигурността, но делото ни даде някакво усещане за приключване. Със съпругата ми сме крепени от религиозната ни вяра и бих искал да благодаря на общността за тяхната съпричастност“.